… Странника влезе и стоя известно време изправен, като слушаше спорещите. Някой от тях взимаше думата, подкрепяше своите твърдения с аргументи и цитати от различни книги и учени, след което някой друг изброяваше една по една своите тези, противни на изложените твърдения, като се опитваше да ги обори, понякога друг един се намесваше и за да подкрепи, припомняше определени виждания на известни автори и тълкуватели на ислямските канони. По едно време забелязаха Странника и му посочиха място да седне. Въпреки поканата той остана изправен.
“Вие – каза все още с това ли се занимавате: само да повтаряте, че еди кой си е казал туй, еди кой си е казал онуй, нима клюкарствате?”
Думите му прекъснаха разгорещения спор като с нож. Всички мълчаха и го гледаха втренчено.
“Оставете тези сплетни – ги смъмри той. – Важно е вие какво правите! Каква е вашата дейност, Аллах кои тайни ви повери? Ето, за това говорете!”
След това се обърна и излезе...