Веднъж един молла отишъл в джамията, за да говори за вечните истини на Аллах пред вярващите. Но за негова изненада джамията била празна, ако не се брои млад коняр, който го поздравил най-почтително. Моллата се зачудил: "Трябва ли да говоря за истините на Свещения Коран само пред този коняр, или не?". И тъй като не намирал отговор на въпроса си, решил да попита самия него:

– Виждам, че освен теб тук няма никого. Как мислиш, при това положение дали трябва да говоря само пред теб за вечните истини на Свещения Коран, или не?

– Не знам, аз съм прост човек и нищо не разбирам. Но когато отида в конюшнята и видя, че всички коне са се разбягали и е останала само една кобила, аз ще й сипя ечемик да я назобя...

Моллата разбрал думите на младия коняр и започнал своята проповед с голямо старание, като се опитвал в продължение на два часа не само да разкаже колкото се може повече, но и да блесне със своята ученост пред слушателя си. Накрая изтрил потта от челото си, искало му се да получи признание от младия коняр за прекрасната си проповед и го попитал:

– Хареса ли ти моята проповед?

– Аз вече ти казах, господарю, че съм прост човек и май не разбирам почти нищо от това, за което говориш. Но ако ида в конюшнята и видя, че всички коне са се разбягали и е останала само една кобила, аз все едно, ще й сипя овес да се нахрани. Но няма да й сипя овеса за всички коне...

Жалко за проповедника!
Не е чудно,че няма аудитория.
Аплодисменти за коняра!
Конете винаги ще го чакат в конюшнята.

Очаквах на финала да се окаже, че това е самия Мохамед, предрешен като обикновен коняр, за да изпита верността на Моллата. Но и така много ми хареса. Това е притча за мярата, за усета да прецениш какво и колко да дадеш от себе си, за да помогнеш на другия, без да търсиш признание и отплата, защото суетата ти ще развали ефекта от безкористното даване. Или поне аз така я разбрах. Много често обаче постъпваме като този Молла...

всичко трябва да е с мярка:)