Веднъж в съня си един човек се видял да върви по пясъка на брега на морето, а редом с него вървял Господ. Започнал той да си припомня събитията от своя живот и забелязал, че когато си спомни нещо радостно и весело, то зад тях оставали две вериги следи – неговите и на Господа. Но ако си спомнял трудности и нещастия - следите били само едни. Станало му мъчно и той попитал Господ:

– Господи, нали именно Ти ми каза преди много години, че ако последвам стъпките Ти, никога няма да ме оставиш? Защо тогава в най-трудните времена на живота ми по извървения път се точат само едни следи? Защо си ме изоставял тогава, когато аз най-много съм се нуждаел от помощта Ти?

– Аз те обичам и никога не съм те изоставял – отговорил Господ. – Просто в бедите и изпитанията те носех на ръце...

Много ти благодаря. Чух тази притча на курса по йога към фондация Изкуството да живееш, но все забравям как започваше. Тя ми е от любимите притчи. Винаги, когато ми е трудно, си я припомням и вярвам, че Господ няма да ме изостави в трудност и беда, че никога не ме е изоставял. Ти откъде я знаеш?
С поздрав: Елена (lenieldorado)

Благодаря за коментара, притчата я прочетох във "Великите учители" на Йото Пацов, издателство Millenium