Пакистанецът Инамуллах разказва свой спомен, свързан със сър Джеймс Джийнс:

„Живеех в Америка. Често се виждахме със сър Джеймс Джийнс. Веднъж вървях по улицата и валеше силен дъжд. Ученият беше взел чадъра си под мишница и бързаше към църквата. Тихичко се приближих до него и му рекох:

„Сър, навярно сте замислен, вали дъжд. А чадърът ви е под мишницата.”

Той се съвзе, сякаш го събудих от сън. Очите му гледаха напред в далечината, отвъд нашите хоризонти, погледът му бе дълбок. След забележката ми той отвори чадъра си. Започнахме да вървим заедно. Видях, че отива към църквата и казах:

„Как може да ходите на църква, много хора, които се занимават с наука, се отчуждават от религията и църквата?”

В онзи миг той бе обзет от силни чувства и бе развълнуван. Без да отговори на въпроса ми, рече:

„Инамуллах, утре ела в дома ми. Ще те почерпя с чай и ще си поговорим.”

На следващия ден отидох в дома му. След като позвъних, на вратата ме посрещна дете със светло личице и ми каза, че баща му е приготвил чай и ме очаква в стаята си. Когато проникнах във вътрешния му свят, сълзите на състраданието в очите ми чакаха някаква причина, за да се излеят като облак. Седнах до него и той започна да говори. Разказа как се е образувала Земята и как са възникнали условията за живот. Обяснявайки волята за сътворение на Бога, той силно се възбуждаше и вълнуваше. Спомена за мъглявините, за това на каква воля са подчинени в обширната вселена. Обясни как се разширява пространството и каква е Божията воля във всичко това, което се случва. Когато изтъкваше истините, свързани с микрокосмоса и макрокосмоса, в думите му сякаш се проявяваше смисъла на кораничното знамение: „Ще им покажем Нашите знамения по хоризонтите и в тях самите, додето им се изясни, че това е истината.” (Коран, 41: 53). В един момент той силно се разчувства и рече:

„Инамуллах, учудвам се.” И добави:

„Учудвам се на това как е възможно човек, който се занимава с наука, изучава безкрайната вселена, опознава дълбоката човешка същност, провежда подробни изследвания и не вярва в Бог!”

„С ваше позволение, сър.” – рекох.

„Заповядай” – отвърна той.

Аз продължих с думите:

„В Корана има знамение. В него Аллах се обръща към Своя Пратеник: „Боят се от Аллах само знаещите сред Неговите раби.” (Коран, 35: 28).”

Тогава краката му се подкосиха.

„Това Мухаммед ли го е казал?” – попита той и допълни:

„Ако това са думи на Мухаммед, бъди ми свидетел Инамуллах, че той е Пратеник на Аллах.”

[Еволюцията и истината за сътворението, bg.fgulen.com]