Един ученик запитал своя учител:

– Какво би казал, учителю, ако научиш за моето падение?

– Ставай!

– А ако падна следващия път?

– Ставай!

– И колко пъти ще продължи така - да се изправям след всяко падение?

– Падай и се вдигай, докато си жив! Този, който падне и не се надигне, е мъртъв!

"Падай и се вдигай, докато си жив! Този, който падне и не се надигне, е мъртъв!"
Поздрави!

Всъщност това е живота, искаме или не искаме. Когато сме малки, а по-късно млади, си мислим, че животът е безгрижно летене, реене в безоблачно небе, но после се оказва, че има и ходене, и падане, и рухване, страдание, отговорности и дълг, гарнирани с малки радости и мигове на щастие. Това ми напомня за девиза, който си избрах преди години от една книга и от време на време го слагам на скайпа си, за да не го забравям. А той е: Бори се, върви напред и никога не падай духом! Има някаква връзка с твоето "Падай и се вдигай! Нали?
Елена