Живял някога един много учен мъж, който бил посветил живота си на търсенето на знания и поради това изчел много книги, в това число и тайните книги на различни учения. Един ден той за отмора се разхождал по брега на реката и изведнъж дочул далечен глас, който се разнасял над спокойната водна повърхност:

– А я хай ю! А я хай ю! А я хай ю!

– О! Та това е прочутото древно заклинание за ходенето по вода! – възкликнал ученият. – Спомням си как го открих в един полуизтлял от времето ръкопис. Но този, който сега крещи заклинанието, не го произнася правилно! Мъдрецът решил, че е негов дълг да научи на правилните думи нещастника, който, въпреки че не бил стигнал до истинското заклинание, все пак очевидно се стремял към познанието и овладяването на древните умения. Наел лодка и се отправил към острова насред реката, откъдето се разнасял гласът. Когато пристигнал там, видял пред схлупена колиба седнал в пясъка дервиш, който все така високо и неправилно повтарял заклинанието.

– Братко – обърнал се към него ученият, – неправилно произнасяш свещената фраза. Мой дълг е да ти я кажа, тъй като заслугата е както за този, който дава съвет, така и за този, който го приема и следва. Ти казваш "А я хай ю!", а правилното е "Я хай ю!", със задържане на дъха след втората сричка – само тогава можеш да се надяваш на успех!

– О, благодаря ти, добри човече – отговорил дервишът. – Ти си толкова щедър към мен! Да прекосиш реката, за да ми кажеш правилната формула! Не можеш да си представиш

колко съм ти благодарен!

Удовлетворен, ученият седнал отново в лодката и потеглил обратно към брега. Още не бил преполовил разстоянието, когато откъм колибата на дервиша на острова се разнесло нерешително:

– А я хай ю!

Разбрал мъдрецът, че усилията му са пропаднали, и се отдал на размишления за това, колко упорити са хората в своите заблуждения. В този миг зад лодката се чул плясък и когато се обърнал, ученият с изумление видял дервишът да бяга по водата към него. Застинал той с отворена от почуда уста, а дервишът извикал:

– Извинявай, добри човече, че те задържам в твоя път, но не би ли могъл да ми повториш още веднъж правилната формула, че аз, за зла участ, не можах да я запомня...