Един бакалин имал сладкогласен папагал със зелена перушина. Стоял си папагалът в дюкяна и изричал приятни неща на клиентите. Говорел досущ като човек, изкусен бил и в пеенето. Един ден, прелитайки от единия до другия край на дюкяна, папагалът преобърнал шишенцата с розово масло и то се разляло. Собственикът влязъл и важно седнал на мястото си в дюкяна, в който царяло спокойствие. Изведнъж забелязал, че дюкянът и дрехите му са напоени с розово масло! Тогава ударил силно папагала по главата и той оплешивял. Замлъкнал папагалът и няколко дни мълчал. Разкаял се бакалинът. Заскубал си брадата и завикал.
– „Горко ми! Слънцето ми се скри зад облак! По-добре ръката ми, дето удари сладкогласния по главата, да се бе счупила!"
И за да проговори отново папагалът, започнал да дава милостиня на всеки просяк. Три дни седял безпомощен в дюкяна си, съсипан и разкаян, сетне взел да ухажва папагала с надеждата той да проговори отново. Не щеш ли, в това време оттам минал един гологлав дервиш. Тогава папагалът проговорил и казал на дервиша:
– „Ей, човече плешиви! Ей, човече плешиви! И ти ли дойде при нас, плешивите? Да не би и ти да си излял розово масло от шишето?"
При тия негови думи хората се закискали, защото папагалът се сравнил с дервиша.
Не се сравнявай с другите, защото макар „син" да се пише по един и същи начин, веднъж означава „мъжка рожба", а друг път – „цвят". Светът затова е в безпътица, защото малко хора знаят нещо за приятелите на Бога. Хората взеха да се сравняват с пророците, помислиха си, че са като светците. „И ние сме хора, и те са хора. И ние ядем и спим, както и те" – казват. Поради слепотата си, не могат да разберат, че има огромна разлика между тях. Две различни пчели кацат на едно и също цвете, но едната прави мед, а другата – отрова. Две тръстики се хранят от едно и също блато, но едната е куха, а другата – захарна. И има сто хиляди такива подобни едно на друго неща, между които съществува разлика, която ти трябва да забележиш. Един бълва глупост и завист, а друг излъчва Божия любов. Един е благодатна пръст, а друг – безплодна и суха земя. Един е чист като ангел, а друг – черен като дявол и звяр. Две по две тварите могат да си приличат, защото и горчивата вода може да бъде бистра, както и сладката...
Мевляна Джеляледдин Руми
