Един крал решил да изпита свитата си, за да намери човек за важен пост. Бил заобиколен от голям брой силни и мъдри мъже. "Обръщам се към вас, разумни мъже - казал кралят, – защото имам проблем и искам да видя кой е в състояние да го реши." Той повел присъстващите към врата с огромна тежка брава, каквато никой досега не бил виждал. Кралят казал: "Това е най-голямата и най-тежката врата в моето кралство. Кой от вас може да я отвори?" Някои от придворните поклатили отрицателно глави. Други, смятани за мъдреци, погледнали по-отблизо вратата, но признали, че не могат да се справят. След като мъдреците изрекли това, останалите придворни се съгласили, че проблемът е твърде труден за решение. Само един везир се приближил до бравата. Огледал я, опипал я, изпробвал различни начини да я помръдне, накрая я натиснал с повече сила и вратата се отворила. Тя била само леко притворена и нямало нужда от нищо друго, освен готовност да се разбере това и кураж: да се действа безстрашно. Кралят казал: "Ти ще получиш службата в двора, защото ти не се доверяваш само на това, което чуваш и виждаш, а използваш своите собствени сили и се осмеляваш да опиташ."

Тракторът на един селянин се повредил. Той и приятелите му се опитали да го поправят, но без успех. Накрая селянинът се принудил да извика майстор. Той включил стартера, повдигнал капака на мотора и съвсем внимателно огледал всичко. После взел чук, ударил с него един-единствен път върху определено място от двигателя и тракторът тръгнал. Моторът забръмчал, като че ли никога не е бил развален. Но когато майсторът дал сметката на селянина, той се изненадал и се ядосал: "Какво? Искаш петдесет тумана само за един удар с чук?" "Скъпи приятелю – отвърнал майсторът, – ударът с чука струва един туман. Но искам още четиридесет и девет тумана за това, че знам къде трябва да ударя. "

Ситуацията на болния и не само на психично болния наподобява много на човек, който дълго време е стоял на един крак. След известно време мускулите се схващат и кракът, който е носел тежестта, започва да боли. Човекът едва може да пази равновесие. Но не само кракът е този, който боли. Необичайната поза причинява напрягане и схващане на цялата мускулатура. Болката става непоносима, човекът вика за помощ.

При тази ситуация идват разни помагачи. Докато болният продължава да стои на един крак, един от тях започва да го масажира. Друг се захваща да разтрива и мачка по всички правила на изкуството стегнатите мускули на врата му. Трети помагач, забелязвайки, че човекът ще загуби равновесие, му предлага ръката си за опора. Един от присъстващите го съветва да си помага с двете ръце, за да не падне. Мъдър старец му предлага да сравни и осъзнае, че неговото положение е по-добро отколкото на някого, който изобщо няма крака. Друг го моли настойчиво да си представи само че е перо – колкото повече се концентрира върху тази представа, толкова повече ще намаляват болките. Един просветен възрастен доброжелател добавя: "Времето ще ни научи." Накрая един от гледащите се приближава към страдащия и пита: "Защо стоиш на един крак? Изпъни другия и стъпи и на него. Ти знаеш, че имаш и втори крак."

Един молла, горд собственик на лодка, поканил селския учител на разходка в море. Учителят, излегнат в лодката под синьото небе, запитал моллата: “Какво ще е времето днес?” Моллата установил посоката на вятъра, погледнал слънцето, сбърчил вежди и отговорил: “Ако питаш мен, ние ще имаме буря.” Ужасен от този отговор, учителят направил гримаса и казал критично: "Молла, никога ли не си учил граматика? Не се казва "ние ще имаме", а "ще има". В отговор на този упрек моллата само повдигнал рамене: "Какво ме е грижа за граматиката?" Учителят бил доста объркан. "Не знаеш граматиката? Тогава половината ти живот е отишъл на вятъра. "Както и бил предсказал моллата, тъмни облаци се появили на хоризонта, силен вятър подгонил вълните и лодката се заклатила като орехова черупка. Вълните заливали лодката с планини от вода. Тогава моллата попитал учителя: "Учил ли си се някога да плуваш?" Учителят отговорил: "Не, защо ще трябва да се уча да плувам?" Засмян до уши, моллата отвърнал: “А, в такъв случай целият ти живот отива на вятъра, защото лодката ни ще потъне всеки момент.”

Един човек затънал в блато. Само главата му още се подавала от мочурището. С цяло гърло той викал за помощ. Скоро на мястото на произшествието се събрали хора и единия от тях събрал смелост да помогне на нещастника. "Подай ми ръката си – извикал му той, – ще те извадя от блатото." Но потъващият продължил да моли за помощ и не правел нищо, за да може другият да го измъкне. "Подай ми ръката си!" – настоявал той многократно. Отговорът бил само жалък вик за помощ. Тогава друг човек се приближил и казал: "Виждаш, че той никога няма да ти подаде ръката си. Подай му ти твоята ръка, тогава ще можеш да го спасиш!"

Членовете на едно семейство спели в лятна нощ на верандата на къщата. За голямо свое неудоволствие майката видяла снаха си, която трудно понасяла, и сина си да спят, притиснати един към друг. Не могла да изтърпи това и ги събудила: "Как може да спите толкова близо един до друг в тази горещина? Това е нездравословно и вредно." В другия ъгъл на верандата спели нейната дъщеря и многоуважаваният и зет. Двамата лежали разделени един от друг на разстояние поне един лакът. Загрижено майката ги събудила и прошепнала: "Скъпи мои, как може да спите толкова отдалечени един от друг в този студ, вместо да се топлите взаимно?" Снахата чула това, изправила се и изрекла с висок глас, като на молитва: "Колко всемогъщ е Бог! Една веранда, а толкова различен климат."