Постинг
17.11.2009 15:56 -
ЕДИН АНЕКДОТ И ПРОЗАТА НА КОРАНА
В продължение на 30 години Проф. Мухаммед Хамидуллах преподавал в един от най-престижните университети на света – френската "Сорбона". Владеел 10 езика. Бил изключително скромна личност. Апартаментът му изцяло бил изпълнен с книги, насложени една върху друга, но с изключителна лекота намирал търсена книга, когато трябвало да направи някаква справка. На мен ми харесва стилът му на писане. Той е уникален с това, че всяка завършена мисъл е отделен, номериран параграф в книгите му. Веднага след отпечатването на някоя книга, започвал да я редактира и допълва, и го правел изключително лесно като добавял номерация с буква между налични две номерации.
Ето един анекдот от неговия живот, който той споделя в книгата си "Въведение в исляма":
"Коранът, въпреки че принадлежи към жанра на прозата, притежава всички качества и чар на поезията – ритъм, музика, стил и т.н. и то до такава степен, че отнемането или прибавянето на само една буква в текста ще го наруши, както би нарушило ритъма на един стих.
Преди време един французин, приел исляма и музикант по професия, ме уверяваше, че в сура 110 на Корана вероятно липсва един пасаж, тъй като той се чете като: "...фиддин алляхи афуаджа фа-саббих...", което е музикално невъзможно.
Моите скромни познания в областта на рецитацията на Корана ми помогнаха и аз му отговорих:
"Не, вярното произношение на откъса е: "...фиддин алляхи афуаджан фасаббих ..." – не афуаджа фасаббих или дори афуаджанв фасаб-бих – с леко в преди ф на фасаббих – за да се свърже със следващата дума фасаббих".
Веднага след това този музикант и мотивиран изследовател ми отговори:
"Аз се върнах към вярата си; след Вашето обяснение не остана нищо неточно от музикална гледна точка и на това място от Корана няма липсващ пасаж".
Прозата на Корана е оразмерена като стиховете на някоя поема."
(Мухаммед Хамидуллах, "Въведение в исляма", София, 2001)
Ето един анекдот от неговия живот, който той споделя в книгата си "Въведение в исляма":
"Коранът, въпреки че принадлежи към жанра на прозата, притежава всички качества и чар на поезията – ритъм, музика, стил и т.н. и то до такава степен, че отнемането или прибавянето на само една буква в текста ще го наруши, както би нарушило ритъма на един стих.
Преди време един французин, приел исляма и музикант по професия, ме уверяваше, че в сура 110 на Корана вероятно липсва един пасаж, тъй като той се чете като: "...фиддин алляхи афуаджа фа-саббих...", което е музикално невъзможно.
Моите скромни познания в областта на рецитацията на Корана ми помогнаха и аз му отговорих:
"Не, вярното произношение на откъса е: "...фиддин алляхи афуаджан фасаббих ..." – не афуаджа фасаббих или дори афуаджанв фасаб-бих – с леко в преди ф на фасаббих – за да се свърже със следващата дума фасаббих".
Веднага след това този музикант и мотивиран изследовател ми отговори:
"Аз се върнах към вярата си; след Вашето обяснение не остана нищо неточно от музикална гледна точка и на това място от Корана няма липсващ пасаж".
Прозата на Корана е оразмерена като стиховете на някоя поема."
(Мухаммед Хамидуллах, "Въведение в исляма", София, 2001)
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
