Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2009 11:10 - ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРИКАЗКИТЕ В ПСИХОТЕРАПИЯТА
Автор: hikma Категория: Други   
Прочетен: 1382 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 21.11.2009 11:10


Приказките са удовлетворявали една съществена нужда от информация, идентификация и са помагали при разрешаването на жизнени проблеми. Те замествали добрите съвети и строгите мерки. Хората се срещали в кафенета, подходящи за случая места или в широк семеен кръг. Приказките били разказвани, пети или драматизирани и така събуждали съпричастност у зрителите, които често спонтанно се смеели или плачели.

Приказките били елемент от народната психотерапия, която се занимавала с душевни конфликти още преди психотерапията да стане научна дисциплина. Има безброй примери за използването на приказките при разрешаването на житейски проблеми - дори целенасочено като психотерапия в най-широкия смисъл на думата. Най-известният от тези примери е сборникът приказки "Хиляда и една нощ". Рамковото му действие съобщава за излекуването на един душевно болен владетел с помощта на приказките. Сборникът може да се разглежда от две страни: от една страна, умната Шехерезада успява да излекува болния султан, от друга – нейните разкази са лек за слушатели и читатели, които поглъщат съдържанието на приказките, извеждат поуки от тях и ги включват в мисловния си свят. По същия начин въздействат и други приказки, без значение дали идват от източната, европейската или друга културна област.

Освен значението, което имат за себе си като l’art pour art, историите, приказките, митовете, басните, притчите, съчиненията, поезията, анекдотите и т.н. са средства и инструменти на народната психотерапия и педагогика, с които хората са си помагали много преди нейното развитие. Всичко това ме навежда на въпроса: не могат ли те да бъдат използвани целенасочено и съзнателно в терапевтичното лечение на конфликти и за самолечение, без да бъдат подценявани като "детски глупости" или носталгични атаки със сантиментална стойност? В моята медицинска практика, в семинари и доклади постоянно откривам, че точно притчите и източните приказки въздействат на слушателите и пациентите. За мен те са картини в езика, които водят до разбиране на нещата и развиват способността за вживяване.

Много хора се чувстват пренатоварени при сблъсъка с абстрактните психотерапевтични концепции и теории. За психотерапията в особена степен важи изискването да бъде разбираема, тъй като тя не е предназначена само за специалисти, а е мост към пациентите, неспециалистите. Разбирането може да бъде улеснено от митичната история, от словесния образ. Той има връзка с духовните, човешките и обществените същности и процеси и предлага възможни решения. Освободен от непосредствения опит на пациента и неговата съпротива да разкрие своите слабости, използваният целенасочено митичен пример помага на пациента да промени отношението си към собствените конфликти. Това ме накара да включа в терапевтичния процес образното мислене, притчи и басни като способи за разбиране.

Приказките ни предоставят нови възможности за преосмисляне. Праволинейността на логическото мислене не винаги решава проблемите, а колкото и парадоксално да изглежда, те се засилват. Приказките предоставят решения, които са неочаквани и изненадващи, но не по-малко реални и позитивни. Въпреки че приказките привидно противоречат на логиката и навика, те ни дават възможност да направим крачка в преодоляването на конфликта.

Носрат Песешкиан
, Търговецът и папагалът




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: hikma
Категория: Други
Прочетен: 1369990
Постинги: 262
Коментари: 1535
Гласове: 5416
Архив