Младият мъж, вървейки в полумрака, усети, че подритна нещо меко. Наведе се и погледна... О, Боже!... Между краката му се намираше едно сърце, умело изтръгнато от мястото си. Беше живо и кърваво, точно като на снимките. Сякаш омагьосан го взе в шепите си. Ужасът едва не го подлуди.

Сърцето беше топло и пулсираше ритмично, съкаш се беше срастнало с ръцете на младежа и се беше превърнало в някакъв допълнителен орган. Искаше да се отърве от него, но чувства, които не можеше да определи, го възпираха. След известно време се успокои и почука на вратата на най-близката къща, за да намери собственика му. Обърна се към младото момиче, което гледаше през полуотворената врата:

– Това сърце Ваше ли е? – попита той. – Намерих го преди малко.

Момичето отговори с притеснителен глас:

– Аз моето сърце го предадох на един неблагодарник преди три месеца. Попитайте в съседната къща, може да е тяхно.

Къщата, посочена от момичето, беше заслепяваща окото вила. Слуга отвори вратата и въведе младежа на горния етаж, където беше господарят. Младежът, опитвайки се да прикрие с крак капките от кръв по мекия килим, каза:

– Това сърце Ваше ли е? То все още бие...

Господинът, отпивайки пенлива глътка от кристална чаша, отговори:

– Аз моето сърце, душице, го продадох срещу земните страсти. – каза той и се усмихна глупаво. – В съседната къща има старец, може би той знае.

Младежът с бързи крачки се насочи към дома на стареца, защото пулсът на сърцето отслабваше и беше започнало да изстива.

– Това сърце Ваше ли е? – попита той. – Побързайте, скоро ще престане да бие!

Старецът внимателно затвори Книгата, усмихвайки се, каза:

– Аз моето сърце, както и всичко, което притежавам, предадох на Бога, синко. Защо не попиташ майка си и баща си за собственика на това, което е в ръцете ти.

– И двамата са вече възрастни и слабоумни. – оплака се младежът. – Очакват бебешки грижи и внимание. Скарахме се преди три дни и аз ги изоставих.

Старецът с дълбока тъга каза:

– Значи си ги изоставил!... Така ли?... Изоставил си ги значи!

Младежът изглеждаше безучастен към казаното. Ала възрастният мъж отдавна беше открил отговора на въпроса на младежа. Със сигурни крачки се насочи към него, с две ръце хвана ризата му и с рязко движение я разкъса.

В лявата гръд на младежа зееше кървава дупка, точно с големината на сърцето, което държеше в ръцете си.

Прекрасен поглед върху това как човещината си отива незабелязано.
Лек ден!:)

Мъдростта в него е огромна!

Когато казваш: "Сърцето ме заболя!" заради някого или нещо, разбираш че то е живо и са живи чувствата, които те правят човек. Разказът много ми хареса! Съвсем различна версия на "Сърцето на Данко" от Максим Горки. Поздравявам те!