Младата жена беше дошла заедно с бебето си в най-модерната детска градина в града. Обърна се към мъжа, на чието бюро имаше лъскава табела с името на директора:

– Бих искала да запиша детето си при вас – каза тя. – Чувала съм, че полагате най-научно обоснованите грижи.

Директорът гордо заяви:

– Правилно. При нас всичко е така, от начало до край.

Младата жена беше щастлива от чутото. Посочвайки бебето:

– Научната обоснованост е наистина нещо много хубаво. Надявам се да укротите това непослушно бебе.

Директорът хвърли поглед на рожбата, мърдаща в скута на майка си.

– Момиче, нали така? – попита той. – На годинка и половина или две?

Жената с възторг каза:

– Да, да, познахте! Вече поумнява и иска страшно много грижи. Аз съм социална личност, а това да съм вързана за дома, направо ме убива.

Директорът, изваждайки няколко документа:

– Ще подновяваме договора през няколко месеца – каза той. – Така е по-научно. Заплащането е предварително и трябва да се съгласите с всички условия, посочени в договора.

Младата жена проучи подадените листи.

– Парите нямат никакво значение – каза тя. – Само едно не разбрах. Ето, този текст най-отдолу.

Мъжът, изправяйки се:

– А... Да, това е много важно – каза той. Искаме някаква ваша дреха – елече, блуза...

– Елече ли? – учуди се жената. – Това пък защо?

Директорът с изключително важен тон каза:

– Нищо особено, само един научен извод, резултат от проведени изследвания. Повиваме децата с дрехата, когато спят. Получава се досущ като майчина прегръдка...

Без коментар....много такива майки напоследък :(

без коментар

Прегърнете вашето малко/малки слънчице/слънчица, целунете ги и им кажете, че много ги обичате. Понякога казваме на децата си "нали знаеш, че мама/татко те обича", не така, а директно: "обичам те". Знам от личен опит, че за татковците това е малко по-трудно, защото ние не сме свикнали да изразяваме чувствата си, така сме и научени може би от родителите си, но не е правилно...

Поздравления! Има над какво да се замислим.:(

Не съм съгласна, че майките, които си дават децата на градина, са студени егоистки. И, между другото, на 1,5-2 години детето вече не е бебе. Казвам го от личен опит. На тази възраст малчовците имат все по-голяма нужда да контактуват със себеподобни, а седенето у дома с мама/баба ги отегчава и лишава от възможността да придобият елементарни умения и навици.
И това е само едната страна на медала. Има и друга - финансова, и трета - професионална, и четвърта - социална...
Пожелайте ми да успея поне догодина да запиша сина си на детска, а пък аз ще намеря начин да не му липсвам.

:) изобщо не е ерес това, което казваш. Наистина и аз мисля като теб, че на децата им трябва социална среда, където да общуват със своите връстници, да се научат да споделят, да правят компромиси... Разказа, според мен, по-скоро цели да разчуства, хората, които гледат на децата си като на бреме, а онези, които са всеотдайни, да бъдат още по-всеотдайни, защото децата се раждат чисти, програмирани са само за доброто, а по-късно от нас научават злобата, омразата, надмеността и всичко, което се сетите.
Пожелавам ти да успееш да си запишеш детето на детска. Проблемът е актуален и за мен...