Възрастното семейство топло посрещна своите гости. Жената сръчно подготвяше вкусните блюда, приготвени от умелите й ръце, а мъжът ту се опитваше да поддържа горещ разговора с гостите, ту отиваше в кухнята и пренасяше блюдата, а от време на време се провикваше към кухнята да запита по нещо. Но това, което впечатли гостите, беше, че той всеки път се обръщаше към възрастната си съпруга с изразите “скъпа”, “слънчице”, “душко”, “сладкишче” и т.н.

По едно време един от гостите не се сдържа и попита възрастния мъж как успява да поддържа огъня на любовта все още жив след толкова дълги години. А мъжът се наведе и тихичко прошепна:

– Оставете се, още преди десет години й забравих името и все още не мога да се сетя какво беше...

Очаквахте нещо мъдро? :) Е, заглавието е подвеждащо. Надявам се да сте се усмихнали. Както казва Шишо Бакшишо, животът е радост и тъга. Да, причтчите, поучителните разкази, мъдрите слова на великите личности са пътеводна светлина за нас. Но както се казва в един от най-ранните ми постове, по-важно от това кой какво е казал и кой какво е направил, е това какво мислим ние, как пътеводните светлини направляват нашия живот и кои тайни са поверени лично на нас.

Бъдете щастливи. Песента е поздрав за всички вас

Стига чувството, което влагаме в обръщението към другия човек, да е искрено. Мисля, че мъжът се е пошегувал, за да оправдае неудобството си пред гостите - защо нарича съпругата си с толкова нежни имена. Такива обръщения не са обичайни в нашия груб свят, за съжаление, но аз познавам хора, които го правят. Моите родители никога не се обръщаха един към друг по име, а винаги с "Милинко" и "Мильонче". И когато баща ми почина, майка ми не можа да го прежали, разболя се и скоро го последва.

:) Колко хубаво. Такъв пример е и моята жена. Нейното възпитание е такова, че никога не се обръща към мен по име, просто от уважение, а винаги с някакъв израз – например "скъпи", "любими" и т.н., а също и нейните родители, се обръщата взаимно един към друг по същия начин. И това не е закрепостенялост, а уважение.