Прочетен: 1703 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 10.12.2009 16:36
Пратеника гостуваше в дома на достопочтената Фатма.
Хасан се събуди и поиска вода.
Пратеника изпревари Фатма и тъкмо щеше да подаде водата на Хасан, когато и малкият Хюсеин се събуди. И той поиска вода.
Пратеникът даде водата първо на Хасан, което учуди Фатма.
Защо баща й беше предпочел Хасан, когато и двете й деца почти едновременно бяха зажаднели?
Може би защото беше по-голям? Или може би повече обичаше Хасан? Или имаше някаква друга причина?
Фатма попита баща си:
“Татенце, повече ли обичате Хасан?”
Пратеникът повели:
“Не, той пръв беше поискал вода.”
Пратеникът даваше пример за равностойно отношение към децата...
Ала ние винаги сме казвали точно обратното:
“Водата се дава първо на малкия, а сетне на големия.”
Или пък казваме “Той е малък!” и с несправедливо отношение отнемаме обичта между децата. Разтърсвайки тяхното доверие в нас, ги насочваме към пагубни мисли: “Обича повече него, отколкото мен”.
Появява се завист между децата.
А всъщност проблемите, които са малки според възрастните, са големи проблеми у малките!
МАЛКИЯТ МЪЖ
Пратеника често посещаваше внуците си.
Това отношение, от една страна, беше проява на обич, а от друга, изразяваше отдаване на внимание и значение като на възрастни хора. Показваше, че ги приема за достоен събеседник.
Когато влизаше в дома, първо питаше за внучето си. Използваше изрази, които определяха неговата самоличност.
“Малкият мъж там ли е? Малкият мъж там ли е?”
И малкият мъж притичваше към дядо си...
Малкият мъж с огромна любов прегръщаше любимия си дядо...
И сетне с молитви милваше малкия мъж.
“О, Господи! Аз го обичам. Моля те, и ти да го обичаш, както и всички, които го обичат!”
Да обичаш и да разширяваш кръга на обичащите го...
Огромно е покровителството в тази молитва. И тези, които го обичат, да са сред обичаните от Всевишния. Така го опазва от вредите на околните.
В нашето общество внуците посещават дядовците. Това е право на възрастните. Понякога, когато възрастните посетят децата си, забравят да кажат, че специално са дошли да видят внучетата си. А всъщност тяхната душа копнее за такава обич и внимание...
Значението, което им отдаваме докато са малки, е значението, което те ще ни отдават, когато отраснат. Нашето поведение към малките моделира тяхното поведение, когато пораснат.
ВАЖЕН ГОСТ
Пратеника нареди на съпругата си Умму Селеме:
“Не допускай никой вътре!”
Пратеникът имаше важен гост. Не трябваше никой да влиза вътре.
Умму Селеме пазеше пред вратата и не допускаше никого.
По едно време дойде едно от неговите внучета – Хюсеин. Въпреки нежното предупреждение на Умму Селеме малчуганът се възползва от една възможност и влезе. Притича се и се хвърли в прегръдката на дядо си.
Пратеникът не каза “Имам важен гост” и не отказа вниманието си към малкото внуче.
С голяма любов и милосърдие го прегърна и целуна.
Качи го на блажените си рамене.
Гостът запита с тъга:
“Много ли го обичаш?”
“Да”, отговори Пратеникът.
Гостът разказа за злочестата съдба на това скъпо дете, за тъжния край на неговия живот...
Пратеника свали детето от раменете си и силно го прегърна.
“Колкото и да е голямата мъката, каквото дойде от Него, е блажено”, каза Пратеника.
Важният гост беше Джибрил...
ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ВНУЦИ
Хасан и Хюсеин бяха малки.
Един ден до Пратеника достигна новината, че двете деца са изчезнали.
Начело с Пратеника всички започнаха да ги търсят.
Откри ги Селман-ъ Фариси, в подножието на една планина, в близост до Медина.
Малчуганите се бяха прегърнали от страх. Стояха така, без да помръднат. А насреща им една змия съскаше и ги плашеше.
Селман-ъ Фариси незабавно извика Пратеника, който се насочи към змията, подплаши я, и тя бързо се отдалечи.
Сетне се насочи към децата, погали лицата им и отправи следните успокояващи думи:
“Вие сте ми майка и баща. Колко сте ценни при Аллах!”
Когато страхът на децата отмина, ги качи на раменете си и така се отправи към Медина.
Не им се скара, затова че са се отдалечили от дома си, не ги упрекна, не каза “Какво търсите тук?”, не им се разсърди.
И без това се бяха изплашили достатъчно. Не надбави страха им.
Първо успокои изплашените деца с физическата си близост, а сетене с нежни думи.
И без това децата не грешат съзнателно. Смятат за правилно това, което вършат, и осъзнават грешката си едва, когато я допуснат.
Упрекването на действията им отнема възможността за осъзнаване на грешките. Когато детето премине в самозащита, то спира да вижда и осъзнава провинението си. А това води до повтаряне на грешките...Музика 292 лв за най-въртяната по радиот...
Музика 292 лв за най-въртяната по радиот...
