Вечерите се опитвам да не пропускам новините. С кризата и правителствените проблеми вече сме свикнали. Не ме впечатляват кой знае колко. Но буца ми заседна в гърлото от новината, че в пловдивския край микробус прегазил малко момченце върху пешеходна пътека, със скорост 80 км в час при позволени 30, бързал шофьора, за да спести някоя минута. Да, не успяваме да укротим звяра в себе си, когато се качим в колата. Не мога да си представя тъгата на родителите на това детенце... Отворих книгата с разказите, които превеждам и пускам в блога от няколко дена, отворих първата произволна страница и попаднах на следващия разказ, който отново беше свързан със загуба на дете... Всеки намира (може би) утеха по някакъв начин. Ето това е моят начин:

ПРЕД РАЙСКАТА ВРАТА

Един от сподвижниците имаше малко момченце, което водеше навсякъде, където идеше.

Дори когато слушаше словата на Пратеника беше с детето пред себе си.

След известно време този сподвижник започна да отсъства от беседите.

Липсата на бащата с малкото детенце привлече вниманието на Пратеника. Нито той, нито момченцето се появяваха на беседите.

Сподвижниците споделиха причината за отсъствието на своя другар:

“О, Пратенико! Малкото момченце, което беше неотлъчно до него, се спомина. Баща му казва: “Когато си спомня за сина си, се натъжавам, и бих обезпокоил околните.”

Пратеника издири този човек, отправи съболезнования и го попита:

“ Кажи ми! Какво ще предпочетеш? Починалото ти момченце да е с теб, докато си жив, или утре, когато застанеш пред която и да е райска врата, а твоето момче да се затича, изпреварвайки те, да отвори вратата с думите: “Заповядай татенце!”?”

Натъженият баща отговори:

“О, Пратенико! Разбира се, че бих искал да се затича и да отвори пръв райската врата.”

След този отговор на човека, Пратеника му даде следната блага вест:

“Щом е така, ще стане така както си пожелал...”

ТАЙНАТА НА ПРАТЕНИКА

Енес играеше на улицата с другите деца.

Пратеника дойде при тях и ги поздрави.

Сетне прати Енес някъде по някаква работа.

Заради възложената задача, Енес беше закъснял да се прибере у дома.

Когато се приближи до майка си, тя го попита?

“Енес, защо закъсня?”

“Пратеника ми възложи да свърша една работа.”

Майка му беше заинтригувана, каква ли беше тази работа. Попита го, а той в типично детски стил, й отговори:

“Това е тайна. Няма да кажа на никого!”

Майка му хареса отговора на момченцето си и добави:

“О, Енес! Тогава запази тайната между теб и Пратеника, и не я споделяй с никого!”

Когато след време майката на Енес остави сина си на служба при Пророка, първото напътствие на Пратеника отново беше свързано с опазването на поверените тайни.

Често се случваше някой да поиска да узнае някоя тайна на Пратеника, но Енес нищо не споделяше.

Пратеника поздравяваше децата, когато ги срешнеше, така както поздравяваше възрастните. Споделяше тайни с тях.

Децата обичат да се споделя тайна с тях. А за укрепването на детската личност е много важно то да знае, че вече заслужава доверието на възрастните...