Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2009 09:59 - РАЗКАЗИ С УХАНИЕ НА РОЗА (3)
Автор: hikma Категория: Други   
Прочетен: 2548 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 14.12.2009 12:43


ПОСЕЩЕНИЕТО

В Медина беше горещо...

Децата бяха изпращани на по-хладни места, за да не се разболяват в тежката жега.

И Пратеникът беше дал сина си Ибрахим на млечна майка.

Малкият Ибрахим, както баща си едно време, израстваше при млечната си майка.

Млечната майка, Умму Бюрде Хавле, живееше в най-отдалечения квартал на Медина, но това не пречеше на Пратеника често да ги посещава.

Всеки път Пратеника взимаше бебето в обятията си, дълго се наслаждаваше на аромата му, целуваше го.

Достопочтения Енес описва миговете на посещение така:

„Не видях по състрадателен към членовете на семейството си от него.“

Няма друг като него. Защото той е най-добрият сред хората.

Пратеника казваше:

„Най-добрият сред вас при Всевишния, е онзи, който се отнася добре със семейството си.“

Основите на това отношение бяха любовта и милосърдието.

А действията и поведението са тяхната изява...

 

ВНИМАНИЕТО КЪМ ДЕЦАТА ГИ РАЗХУБАВЯВА

Малката Зейнеп не познаваше баща си.

Беше се споминал, когато тя беше малка, и тя беше осиротяла заедно с другите си братя и сестри. Тяхната съдба натъжи Пратеника...

В онази епоха липсата на баща означаваше лишение от много неща. Пратеника подслони и тях под милосърдното си сърце.

Малката Зейнеп вече си имаше баща. Доведеният баща осъществи най-доброто бащинство към нея и към нейните братя и сестри.

Зейнеп беше много малка, все още сучеше от майка си. Пратеника не влизаше в тяхната стая, когато майка й я кърмеше, за да не ги притесни.

А в останалото време се шегуваше и играеше с тях, дори се оставяше да го повалят. Пратеника я пръскаше по лицето с водата от абдест.

Когато порасна, заради положените грижи и пръските вода от абдест, беше станала толкова красива, че в нейното време нямаше по-красива от нея.

„Красавицата на епохата“ я бяха нарекли.

Дори когато остаря, лицето й бе все така хубаво и младежко. Това бе едно от чудесата на Пратеника.

Но зад това чудо има и истина, изискваща нашето внимание. Вниманието и грижите, от една страна, са нужни на детската душа, а от друга страна, повлияват на физическата красота.

Децата, за които са положени много грижи и внимание, се разхубавяват и физически...

 

ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ЦЕЛУВА ДЕТЕТО?

Замислиха се...

Не можаха да си отговорят...

Единственият начин беше да попитат.

Явиха се пред Пратеника.

Имаха въпрос за задаване.

Попитаха:

„Вие целувате ли децата си?“

Въпросът беше учудващ.

Пратеникът отговори:

„Да, целувам ги.“

Бедуините бяха много учудени.

Казаха:

„Заклеваме се във Всевишния, че ние не ги целуваме.“

Той беше Пратеник на милосърдието.

Учуди се на душевната бедност на тези хора.

Натъжи го липсата на милосърдие.

Каза на бедуините:

„Ако Всевишния е отнел милосърдието от вашите сърца, какво бих могъл да направя?“

 

ПЪРВАТА ПЕЛЕНА НА БЕБЕТО

Достопочтената Фатма щеше да ражда скоро. Пратеникът й отделяше все повече и повече внимание.

Привързаността на Пратеника към детето се проявяваше още преди то да се е родило чрез грижите, полагани за майка му.

Нареди, веднага след раждането, да му бъде пратена вест и да бъде изчакан, без нещо друго да бъде направено.

Повелята беше изпълнена. Осведомиха го, когато родилните болки започнаха.

Пратеника дойде, позаинтересува се от бъдещата майка, а сетне напусна, за да изчака раждането.

Хасан, светлина от светлината, се беше родил...

Дядото беше уведомен на мига.

Когато видя, че вече са повили бебето, отправи следната забележка към акушерката Севде:

“Не сте изпълнили повелята ми!”

Севде, натъжена, отговори:

“Опазил ме Аллах да съм непокорна пред Аллах и Неговия Пратеник. Отрязох пъпната връв. Бях длъжна да го направя!”, каза тя.

Донесоха новороденото на Пратеника. Малкото бебе беше предадено в ръцете на дядо си. Всъщност Пратеникът не беше харесал пелената, с която беше повито. Беше жълта на цвят. Затова беше отправил забележката. Нареди пелената да бъде сменена с бяла.

Днес вече знаем за психологическото въздействие на цветовете върху човека. Във възпитанието на децата, прилагано от Пратеника, се обръщаше внимание дори и на цвета на дрехите. Жълтият цвят беше подходящ за момичетата.

Възпитанието започваше с първия ден от раждането, та дори и преди това...

 

ПЪРВОТО, КОЕТО БЕБЕТО ВКУСИ

Пратеника предупреди дъщеря си Фатма, когато роди, да не го закърми веднага, а да бъде изчакано идването му.

При раждането на Хасан достопочтената Фатма беше изпълнила повелята на баща си. Но не и при раждането на Хюсеин.

Тогава Фатма беше забравила за предупреждението на баща си и беше закърмила новороденото.

При раждането на Хасан, преди да му бъде дадено от майчиното мляко, Пратеника беше сложил нещо в устата му. Ето защо бащата на децата, достопочтения Али, казваше, че Хасан притежава повече знания от Хюсеин...

Според Пратеника първите неща в живота на детето бяха изключително важни. Едно от тези неща беше първата храна, която щеше да постъпи в стомаха на бебето.

И от майката на Енес Пратеника беше поискал да бъде уведомен, когато приключи раждането.

Веднага щом се роди малкия Енес беше донесен при Пратеника.

Пратеника натри устата на бебето с една фурма от хубав сорт...

 

ПЪРВОТО НЕЩО, КОЕТО БЕБЕТО ЧУ

За Пратеника беше важно, това което бебето щеше да чуе още в началото на живота си...

Когато Хасан се беше родил, Пратеника прочете езан и камет в ухото му. А сетне – Сура Ихляс...

Първите гласове, които бебето чуваше бяха: “Величието на Аллах” и призива за намаз... Сура Ихляс, съдържаща доводи за единобожието (тевхид) и представяща Всевишния...

С името “Семи” [Всечуващия] отваряме слуха на децата към материалния свят. Неговото величие достига най-напред до техните уши.

Пратеникът повелява:

“Детето на онзи, който е прочел езан в дясното и камет в лявото му ухо, не ще се разболее от болестта “умму събйян” [вид детска болест].”

Всеки пропуск по тази тема, един ден, започвайки с пубертета на детето, ще се върне като проблем и огорчение.

Ето така чрез пророческите действия търсим лек за бъдещи проблеми, още в самото начало. С “първите” си действия изграждаме основите на детското възпитание или пропускаме тази възможност...

Първите неща, на които Пратеника отдаваше значение, са свързани с петте ни сетива. С първата храна, глас и допир на дрехата сетивните органи се отваряха за пръв път към този свят.

Начинът на тяхното отваряне за материалния свят трябваше да изключва затварянето им за другия – духовния свят...



Тагове:   ухание,


Гласувай:
4



1. iliada - :)
14.12.2009 10:48
Много мъдрост има в тези разкази!
Поздравления:)
цитирай
2. hikma - благодаря
14.12.2009 11:28
iliada написа:
Много мъдрост има в тези разкази!
Поздравления:)


причината, заради която си правя труда да ги превеждам от турски и пускам в блога, е, че осветляват една страна от личността на мухаммед, пророка на исляма, малко позната дори и за мюсюлманите, а именно ролята му на възпитател и добър съпруг. Мисля, че няма лошо човек да се поучи от всяка добра практика. Една приятелка от блога нарече тези разкази открити уроци...
цитирай
3. ikra - Нека Всевишния да те възнагради
03.01.2010 20:22
за старанието, което полагаш!
Несъмнено от Него не остава нищо скрито и ще бъде възнаградено всяко добро дело :)
Успех!!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: hikma
Категория: Други
Прочетен: 1369837
Постинги: 262
Коментари: 1535
Гласове: 5416
Архив