Винаги ме е радвала добре оформената книга, с творческата корица; подходящия формат; четливия и изразителен шрифт; балансирания “въздух” между буквите, редовете и белите полета; добре оформените заглавия, подзаглавия и текстове под линия; както и присъствието на тематичен индекс... Една колежка в университета обичаше аромата на книгите, първото нещо, което правеше, когато вземеше книга в ръка, беше да я помирише... Аз пък й се наслаждавам от гледна точка на предпечатна подготовка и полиграфическото изпълнение...

В предишни постове писах за златно сечение или така наречена божествена пропорция. Към тази пропорция се стремят и форматите на книгите, т.е. размерите на книгите. Например най-разпространения формат у нас, за художествена литература,  е 13 см на 20 см. Разделете 20 на 13 и вижте какво число се получава. Е, не е точно 1,618... но се приближава.

Ян Чихолд, световно известен оформител на книги, вече споминал се, казва, че правенето на книга е повече наука, отколкото изкуство.

А ето и малко информация (за любопитните) за какво служат белите полета по книгите:

Всяка книжна страница има четири бели полета. Техните размери са различни. Най-малкото по размер е вътрешното бяло поле, откъм гърба на книгата, което се слива при зрително възприятие със същото поле от срещуположната страница. Горното бяло поле е с малко по-голям размер от вътрешното бяло поле. Размерът на външното бяло поле обикновено е равен на сбора от двете съседни вътрешни полета. Най-голям размер има долното бяло поле, което е като фундамент на набора.

Различните размери на белите полета в книжната страница се дължат на хигиенични, композиционни, оптически и практически причини.

Хигиенични причини. В обикновените книжни издания горното бяло поле е малко по-голямо от вътрешното, външното – по-голямо от горното, и долното – по-голямо от външното. Най-големи са размерите на външното и долното бяло поле. Това се налага и от характера на процеса на четене. Четенето върви отляво към дясно и отгоре надолу. Тази особеност изисква външното и долното бяло поле да бъдат по-големи, за да може на тях да се отморяват очите при прехода от един ред на друг и от една страница на друга. На четните страници големината на външното бяло поле се уравновесява с големината на двете вътрешни полета.

Композиционни причини. Книгата се разглежда и чете разтворена, което налага двете срещуположни страници да създават впечатлението на едно цяло. От изискванията на композиционното единство на фолиото четната и нечетната страница се приближават една към друга, като вътрешните бели полета се оставят приблизително два пъти по-малки от външните.

Оптически причини. Оптическият център на книжната страница и на фолиото е винага по-горе от техния геометричен център. За да се създаде зрително равновесие във фолиото, наборните полета се разполагат по-високо. Поради това долното поле се оставя по-голямо от горното.

В противен случай се създава впечатление, че наборните полета са пропаднали надолу.

Практически причини. Най-голяма е разликата в размерите между външното и долното бяло поле. Това се прави и от практически съображения. При прелистване на книгата пръстите на ръката опират повече на долното поле. Ако на него има текст, той скоро ще се изцапа или разкъса. Освен това на долното бяло поле се помества обикновено колонцифрата.