Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2010 11:36 - РАЗКАЗИ С УХАНИЕ НА РОЗА (4)
Автор: hikma Категория: Други   
Прочетен: 1046 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 05.01.2010 11:37


ПРАТЕНИКЪТ И МАЛКОТО МОМИЧЕ

Вече се стъмваше.

Изгарящата жега на деня беше отстъпила мястото си на хладните ветрове. Малко момиченце плачеше по обвитите в тъма медински пътища...

Капки самота падаха по малките длани от уплашеното сърчице.

Пратеникът на Аллах видя плачещото дете. Усети болката му в своя милосърден свят. Веднага отиде при него.

Със състрадателен и излъчващ обич поглед запита:

“Защо плачеш дете мое?”

Момиченцето разказа:

“Моят господар ми даде два сребърника, за да купя брашно. Загубих ги!”

Явно момиченцето беше прислужница.

Смяташе, че заради изгубените пари ще й се ядосат и скарат, страхуваше се да се прибере у дома и затова плачеше.

Пратеникът в този ден разполагаше с десет сребърника. С четири от тях сутринта си беше купил риза. Тъкмо се прибираше вкъщи, когато един бедняк го видя, хареса ризата му и я поиска. Пратеникът се върна и за четири сребърника си купи още една риза.

Замисли се. Бяха му останали още два сребърника. Точно толкова колкото беше загубило момиченцето...

Обърна се към детето:

“Не плачи дете мое!” – каза – и остави двата сребърника в малката ръчичка.

Но плачът на детето не стихна. Сега пък се страхуваше, защото беше закъсняло.

Пратеникът разбираше чувствата на детето, хвана малкото момиченце за ръката и го поведе към дома му.

Отправи поздрав, заставайки пред вратата на дома… Повтори поздрава си…

Вратата се отвори едва след третия поздрав.

Пратеникът попита собственика на дома:

“Не чухте ли поздрава ми?”

Стопанинът отговори:

“Чухме, но искахме да надбавите поздрава си, не отворихме вратата за да чуeм по-дълго гласа Ви.”

Обитателите на дома се бяха учудили да видят Пратеника пред вратата си в този късен час. Какво голямо щастие беше това! Каква голяма радост беше!

Пратеникът, посочвайки детето, се обърна към стопанина на дома:

“Страхува се, че е закъсняло. Не го наказвайте в никакъв случай!”

“О, Пратенико на Аллах, затова, че удостоихте с честта от присъствието си в моя дом, за което причина е това дете, бъдете ми свидетел, че аз го освобождавам.”

Пратеникът беше толкова щастлив, вдигна ръце и отправи благодарност към Всевишния:

“О, Господи! Колко изобилие имаше в тези десет сребърника, които ми даде.”

 

ИГРА НА УЛИЦАТА

Неповторими са неговите описания и сравнения...

“Пръстта е пролетта на децата!”, казваше той.

През пролетта разцъфтяват цветята.

През пролетта политат птиците, пеперудите...

Пролетта, която е най-свежият миг на всяко нещо, е като ранния етап на детството.

Любимият ни Пратеник обвързваше пръстта с детството, защото знаеше каква нужда имат децата от досега със земята.

Ето защо изпращаше малките Хасан, Хюсеин и Енес да играят с пръстта по улиците...

И ето защо обръщаше нежно внимание на децата по улиците, които изживяваха пролетта си в живота.

Присъединяваше се към тяхната игра. Играеше заедно с тях.

Най-радостните детски мигове са миговете, прекарани в игра на улицата.

Пролетта е времето, когато човекът е още по-щастлив.

През пролетта расте всяко нещо.

И децата се развиват в играта. Земята премахва негативната енергия. Особено през пролетта.

Играта в пръстта отстранява негативната енергия у децата и те се успокояват...

 

ДЕЦАТА ПРЕРОВИХА ДЖОБОВЕТЕ НА ДЖИБРИЛ

Един ден Джибрил, превъплътен като достопочтения Дъхйе, посети Пратеника на Аллах в Месджид-и Небеви.

По това време Хасан и Хюсеин играеха в месджида. Взеха Джибрил, мир нему, за Дъхйе, затичаха се към него, пъхнаха ръце в джобовете му.

За миг Пратеника почувства неудобство. Постъпката на децата можеше да бъде погрешно разтълкувана. Пратеника на Аллах каза:

“О, братко Джибрил! Не мисли, че тези мои внуци са невъзпитани! Взеха те за Дъхйе. Всеки път, когато Дъхйе идваше, им носеше подаръци.”

Т.е. малките внуци бяха преровили джобовете не на някой непознат, а на Дъхйе, Аллах да бъде доволен от него, който от малки ги занимаваше и разхождаше.

Джибрил, мир нему, се натъжи:

“Как е възможно да дойда с празни ръце, след като Дъхйе всеки път е носел подарък?”

Протегна се и откъсна чепка грозде от рая и я подаде на Хасан. Още веднъж протегна ръка, откъсна нар и го даде на Хюсеин.

Достопочтените Хасан и Хюсеин, след като получиха подаръците, се отдалечиха от Джибрил, мир нему, и продължиха играта си.

В това време пред входа на месджида се появи белобрад старец, с превит гръб, с бастун в ръка, целият в прах и каза:

“Деца мои! От няколко дена не съм ял нищо, моля ви, в името на Аллах, дайте ми нещо за ядене.”

Хасан и Хюсеин се смилиха над стареца. Тъкмо протегнаха ръцете си, когато Джибрил, мир нему, ги видя:

“Спрете! Не давайте нищо на Прокудения. Това е Сатаната. Райските блага са забранени за него”, каза той и го прогони.

В тази случка са интересни реакциите на Джибрил и Пратеника на Аллах пред детската постъпка.

Децата, свикнали да получават подаръци от обичния за тях Дъхйе, веднага започват да тършуват из джобовете му. Пратеникът изпитва неудобство и разяснява ситуацията на Джибрил. Не позволява децата да бъдат погрешно разбрани. Защото дете, което е отрицателно оценявано от околните, след време ще проявява отрицателни постъпки. Детската самоличност оказва влияние върху бъдещите постъпки в зряла възраст.

Отрицателното мнение на околните може да се превърне в молитва и да получи материално измерение. Възможно е дете, възприемано за добро, да стане добър човек, и обратно – под въздействието на лошото мнение, детето един ден да се превърне в човек с лош характер, защото мислите получават материално измерение.

Две са поуките, които можем да извлечем от случката:

Първо, Пратеника на се ядосва и не прогонва децата с думите “Какво правите?”.

Второ, Джибрил веднага отговаря на детското очакване. Осъзнавайки на мига тънкостта в носенето на подарък за децата, поднася дарове от подобаващо за него място...

 

Молитва за новороденото

Важно е мястото на първите неща в живота в живота на детето. Те определят плана на материалния и духовния живот на детето. Точно както имунизациите, които се правят месец след месец...

Такава е и ролята на първите стъпки във възпитанието на детето...

Едно от първите неща, на които Пратеника отдаваше значение, беше молитвата за новороденото.

Посрещането на новороденото с молитва е изразяване на благодарност към Онзи, Който го изпраща и пожелание към детето за блаженство и в двата свята...

Пратеника се молеше за новороденото, поставяйки ръка на главата му. По тази тема достопочтената Айше казва:

“Отправяше молитва за щастие и благоденствие за тях.”

Сподвижниците даваха гощавка, за да може спомената молитва да се отправи групово.

Първата от молитвите, които ще съпътстват детето през целия му живот, се прави след обтриване на устата му с фурма.

Както пропуските в грижите за здравето на детето водят до болести в материалния свят, така и пренебрегването на пророческата практика ще доведе до бъдещи проблеми.

С началото на пубертета започват и първите сериозни срещи с тези проблеми. Пропуските, когато е било дете, в този период се превръщат в безпомощност на родителите и във въпроса: “Какво ще правя сега?”.

 

СЕДМИЯТ ДЕН НА БЕБЕТО

Невъзможно е да не се забележи математическата прецизност във Вселената и в нас самите.

46 на брой са човешките хромозоми, а 47-ят е немислим за човека.

Според Пратеника в някои дни и години от живота на детето трябва да се постави началото на определени събития.

В седмия ден от живота на детето Пратеника препоръчва следните неща:

Дава се име.

Ако е момче, се обрязва.

Ако е момиче, се продупчват ушите му.

Коли се заречен (акика) курбан.

Подстригва се косата му.

Дава се подаяние (садака) от злато и сребро колкото е тежестта на косата.

Друг важен ден в живота на детето е денят, в който ще започне обучението му.

Това е четвъртия ден, от четвъртия месец, от четвъртата година на живота му.

Започването на обучението в този ден може би отключва някакъв шифър в паметта и съзнанието на детето. Непременно в този ден детето трябва да бъде научено на нещо полезно, каквото и да е то.

Може би действията ни в тези специални дни от материалния ни живот водят до постигане на баланс в духовната ни същност...

[İbrahim Canan, Kьtьb-i Sitte, I, стр. 310]

 

ОБТРИВАНЕ НА УСТАТА НА БЕБЕТО С ФУРМА

Мюсюлманите се бяха преселили в Медина.

Мединските им противници измисляли различни начини за да ги демотивират. Например казвали, че са им направили магия и не ще имат деца.

Скоро обаче достопочтената Есма родила сина си Абдуллах. Пропагандата на противниците се оказала напразна. А мюсюлманите изживели огромна радост.

Малкият внук на достопочтения Ебу Бекр бил ощастливил всички...

В нощта, в което се родило детето, Пратеника казал на достопочтената Айше:

“Виждам кандилото да свети в дома на Зюбейр. Айше, мисля, че Есма е родила. Да не дават име на детето, аз ще го направя!”

[Тук се има предвид, не, че Пратеника ще избере име за детето, името се избира от родителите, а че Пратеника ще прочете езан, камет и Сура Ихляс (виж предишните разкази), с което се дава име на детето. В горния разказ се казва, че името се дава в седмия ден, а в този – веднага след раждането. Предполагам, че по-добрият вариант е това да се направи колкото се може по-скоро от бащата на детето, но е допустимо това да стане и малко по-късно, в седмия ден. Повечето мюсюлмани не знаят как да постъпят и търсят някой, който знае, което отнема и време.]

Пратеника бил предположил правилно. В тази нощ Есма наистина родила.

Бебето било донесено при Пратеника.

Пратеника взел една фурма, смачкал я в устата си, а сетне обтрил с нея устата на бебето. А сетне му дал името Абдуллах.

Обтриването на устата на бебето със смачкана фурма се прави преди да му бъде дадено майчино мляко. Така първата храна, която постъпва в стомаха на бебето, е сокът на фурмата.

Всеки път Пратеника лично се заемал с даването на име и обтриването на устата на децата с фурма...



Тагове:   ухание,


Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: hikma
Категория: Други
Прочетен: 1369944
Постинги: 262
Коментари: 1535
Гласове: 5416
Архив