Прочетен: 1933 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 14.01.2010 19:12
ПРЕКРАСНИТЕ ЕЗДАЧИ
Хасан и Хюсеин обичаха да си играят с дядо си.
Дядо им също обичаше да играе най-различни игри с тях.
Веднъж дядо и внуци играеха на “конче”. Дойде достопочтения Юмер. Изуми се от гледката, разкрила се пред него. Обърна се към децата и изрази учудването си, наблягайки на това колко прекрасен другар в играта си имат.
“Какво прекрасно конче си имате!”
Вместо децата отговори дядо им:
“И колко прекрасни ездачи са те!”
Често гордостта ни застава между нас и децата. Гордостта е скрита зад думите “Нямам време!”, които не позволяват на бащите подобни игри с децата им.
Повечето от нас не осъзнават положителното въздействие върху детския свят от играта на децата с бащите им.
И след време, когато поради липса на сърдечност във взаимоотношенията в ранна възраст, се появят първите неразбирателства между родители и деца, ние отново обвиняваме децата.
А всъщност неосъществените взаимоотношения намират проявление тогава когато децата отраснат...
Ето затова Пратеника не бил небрежен към играта с децата и е повелил:
“Който има дете, нека се вдетинява заедно с него!”
МОМЧЕТО И КАМИЛАТА
Абдуллах бил малко момче. Веднъж се включил в едно пътуване на баща си заедно с Пратеника.
Абдуллах се качил на една камила, която дотогава не била обяздвана и затова била непослушна.
Камилата на Абдуллах изпреварвала многократно целия керван и се налагало баща му да я връща назад, повтаряйки постоянно:
“Абдуллах, не минавай пред кервана!”
Но камилата на момчето отново и отново избързвала, което ядосало бащата му.
“Абдуллах, никой няма право да минава пред Пратеника!”, казал той.
Упрекът към детето натъжил Пратеника. Казал на бащата:
“Би ли ми продал тази камила?”
“О, Пратенико, тя е твоя.”, бил отговорът на бащата, но Пратеника не приел и повторил желанието си:
“Продай ми тази камила!”
Човекът продал камилата, а новият собственик се обърнал към момчето с думите:
“Абдуллах, камилата е твоя. Можеш да я яздиш както си поискаш!”
