Една сутрин в Йемен, в двореца на Соломон, който имал власт над всички живи същества по света, се втурнал един праведен мъж, крайно разтревожен. На пазачите казал, че иска да се срещне със Соломон по един въпрос на живот и смърт и веднага бил приет. Соломон попитал пребледнелия и треперещ от страх човек:

“Дано да е на добро! Какво те води насам?”

Разтревоженият отговорил:

“Тази сутрин ми се яви Азраил [ангелът, който прибира душите]. Погледна ме гневно и веднага се отдалечи. Разбрах, че е решил да ми вземе душата...”

“Добре, а какво желаеш от мен?”

Човекът се примолил:

“Спасителю на душите ни, пристан на смирените, Соломоне... Ти можеш да направиш всичко. Зверове и птици, планини и камъни са в твоята власт. Заповядай на вятъра да ме отвее оттук чак в Индия... Може би тогава Азраил няма да ме намери. Така ще спася душата си. Уповавам се на теб...”

Соломон се смилил над човека. Повикал вятъра и му заповядал:

“Вземи този човек и веднага го отвей в Индия!”

Задухал вятърът, развихрил се, грабнал човека и начаса го отвял на един далечен остров в Индия. На следващия ден Соломон събрал приближените си. И какво да види! Сред множеството бил и Азраил. Веднага го повикал при себе си.

“Защо вчера си погледнал така гневно онзи човек? Защо си го изплашил горкия?”

Азраил отговорил:

“Велики господарю на света, не съм погледнал ядно и гневно този човек, а с почуда. Той ме разбра погрешно, обхвана го съмнение. Като го видях тук, аз просто се учудих, защото Бог ми беше заповядал: “Хайде, иди и вземи довечера душата на този човек в Индия.”

Като го видях, изпаднах в почуда – този човек и сто крила да има, пак не би могъл да бъде тази вечер в Индия, що за работа е тая... Ето тази беше причината да го погледна така...”

От кого бягаме, от себе си ли? Това е измамно. От кого вземаме и кому даваме? От Бога ли? Какъв грях! Светът не е в парите, нито в богатството, не е в облеклото, нито в жените, не е и в търговията. Знай това... (Мевляна Джеляледдин Руми, Притчи и поучения)