ФУРМОВО ДЪРВО

Пратеникът разговаряше с другарите си – неговите сподвижници.

Реши да им разкаже за положението на мюсюлманина. Сравни го с дърво. Дърво, на което листата не окапват, и са винаги зелени...

Пратеникът попита другарите си за името на това дърво.

Замислиха се.

Какво ли можеше да бъде?

Никой не се сети.

Сред тях имаше и едно дете.

Веднага се сети за отговора, но не го каза. Може би се засрами от това, че възрастните не се досещаха.

Казваше се Абдуллах, синът на достопочтения Юмер.

Пратеникът посочи отговора. Беше точно този, за който се беше досетил и Абдуллах.

По-късно момчето разказа на баща си за случилото се. Мълчанието на Абдуллах натъжи баща му. Каза:

“Да беше отговорил. Нищо нямаше да ме зарадва толкова много, колкото твоето изказване там.”

НЕ ИЗПИТВАЙ ОМРАЗА

Енес беше малко момче. Детските му години преминаха неотлъчно до Пратеника. Не се отдели от него в продължение на десет години.

В края на тези десет години Енес беше ги описал ето така:

“Нито веднъж не ми се разсърди.”

Беше дете.

Като всяко едно дете и той правеше грешки.

Нито една ли постъпка нямаше, която да заслужава забележка?

Нито една ли грешка нямаше?

Разбира се, че имаше... Имаше пропуски... Имаше и грешки...

Като малко дете Енес поглеждаше наляво и надясно по време на молитвата намаз. Пратеникът му каза:

“Дете мое! Не се оглеждай по време на намаз. Защото това намалява благодеянията (севап). Ако не успяваш да се въздържаш, оглеждай се по време на допълнителните (нафиле) молитви, но не и при задължителните (фарз).

Сетне го посъветва:

“Стреми се да опазваш сърцето си от омраза към когото и да било от сутрин до вече и от вечер до сутрин.”

“Ето това е моята традиция (суннет). Онзи, който поддържа жива моята традиция, ме обича, а който ме обича, ще бъде с мен в Рая.”

В неговата традиция имаше постъпки, които водят към Рая.

Възпитаваше децата в любов към Всевишния. В сърце, обичащо Аллах и обичано от Аллах, не можеше да има омраза.

Най-напред ние учим децата да изпитват ненавист като им се сърдим и викаме.

Ние сме онези, които заставаме между детето и неговия Създател...

Пратеникът напътваше Енес към собствените си постъпки.

Който го обича, ще прилича на него.

А тази прилика ще бъде обична за Аллах.

Обичаният от Аллах човек, разбира се, ще влезе в Рая.

За да приличаш на него, трябва да го обичаш.

А за да го обичаш, трябва да го познаваш...

едно дете е по-мъдро от възрастните. бих казала понякога, но май понякога не е.

"Стреми се да опазваш сърцето си от омраза към когото и да било от сутрин до вечер и от вечер до сутрин.” - колко по-хубаво място за живеене щеше да е светът...

:) по различни поводи, свързани с децата, се сещам за тези разкази, някой може да каже, какво пък толкова има в тях, но се оказва, че за да ги прилагаш, се изисква огромна воля. Наскоро се запознахме с едно семейство, изключително лъчезарни хора, на по 40-45 години, жената - преподавателка по история, отделно е специализирала психология. Та, споделих с тях някои от примерите в разказите и казах, че на пръв поглед са елементарни, а тя ми каза - не, не е така, в тях има огромна мъдрост, хората години наред са се вдъхновявали от притч, поучения, приказки, и ги прилагали в живота. Тук е мястото да кажа отново, че тези разкази се базират на предания (хадиси) и са от една книга на турската авторка Нурийе Челеген... С поздрав към всички, които се вдъхновяват от тях... :)