Усаме, синът на Зейд, беше малко момче.

Веднъж се спъна на прага на вратата и падна.

Челото му се разкървави. Пратеника лично почисти кръвта. Сетне взе малкия Усаме в прегръдките си.

В един друг ден беше помолил достопочтената Айше да измие лицето на Усаме.

Тъй като Айше нямаше деца, й липсваше опит. Като видя, че тя не се справя, Пратеника взе детето от ръцете й и сам го изми.

Сетне каза:

“Усаме ни стори голямо добро, с това, че не е момиче. Ако Усаме беше момиче, щях да го облека с хубави дрехи, да го нагиздя и да го накича с украшения. Лично щях да го оженя.”

Пратеникът обръщаше внимание на това, че момичета трябва да се нагиздват.

Ала ние или обичаме момичетата, така както се обичат момчетата, или казваме “да беше се родило момче”. Насаждаме комплекси у децата... Давайки преимущество на момчетата...

А Пратеникът никога не е казвал подобни неща за нито едно момиче.

Обичаше малкия Усаме и казваше: “Ако беше момиче, щях да те нагиздя!”