Хасан беше излязъл от стаята на Пратеника и се отдалечаваше.
Ясно беше, че Пратеникът го беше милвал и целувал.
Ебу Хурейре се приближи до детето и го попита:
“Ей, детенце! Къде те целуна Пратеникът на Аллах?”
Искаше детето да покаже мястото, целунато от Пратеника. Обичното дете изпълни желанието му. Показа му коремчето си. Обичният дядо беше целунал обичния си внук по коремчето.
Ебу Хурейре целуна мястото, целунато от любимия Пророк.
Пратеникът целуваше не само лицата на любимите си внуци, но и телата им.
Той целуваше децата и насърчаваше децата да бъдат целувани. Повеляваше:
“Целувайте много децата си, защото за всяка целувка в Рая ще се въздигате по една степен. Между всеки две степени има разстояние от петстотин години. Ангелите броят целувките ви и ги записват за вас.”
Имаше дълга коса.
Не я подстригваше.
Беше израз на обичта между него и любимия Пратеник.
Тази шепа коса беше средство за общуване между него и Пратеника.
Пратеникът беше умерен във всичко. Но в шегуването с децата беше ненадминат.
Той беше пръв в удовлетворяването на желанията на децата.
Беше пръв в обичта към децата.
Възпитаното от него дете беше най-възпитаното.
Децата, възпитани с неговото възпитание, бяха първи във всичко.
Обичаше децата.
Обгръщаше ги с обич, нежност и милосърдие.
Печелеше сърцата им.
Шегуваше се с дългата коса на Енес. От време на време го хващаше за нея и я подръпваше.