Един бедуин натоварил два чувала на камилата си, самият той седнал отгоре и тръгнал на път. По пътя срещнал един философ, окаян на вид. Философът го попитал какво има в чувалите.

“В единия има пшеница, а другият е пълен с пясък” – отвърнал бедуинът.

“Защо си го напълнил с пясък?”

“За да не е чувалът празен и за равновесие.”

Философът му казал, че ако раздели пшеницата по равно в двата чувала, товарът на камилата ще бъде по-лек. На бедуина много му харесала тази идея.

“Прав си, не се сетих да сторя това", казал и направил каквото го посъветвал философът. Същевременно се учудил на положението на този толкова умен човек:

“Как може той да бъде в такова окаяно състояние?”, помислил си. Не можал да се стърпи о запитал:

“Хей, умни човече! Като си толкова умен, защо ходиш пеш и се уморяваш? С този акъл ти си или султан, или везир. Кажи истината, какъв си?”

Философът отговорил.

“Нито съм султан, нито съм везир, аз съм човек от народа.”

Бедуинът продължил да любопитства.

“Колко камили и колко вола имаш?”

“Ни една камила, нито вол.”

“Кажи поне каква стока имаш в дюкяна си?”

“Нямам нито дюкян, нито стока, нито родина. Аз съм философ.”

“Тогава колко пари имаш?”

“Какви пари? Нямам дори пукнат грош да си купя хляб! Бос и гол се разхождам по света. От толкова мъдрост и знания се сдобих само с видения и главоболие.”

Бедуинът много се ядосал от този отговор.

“Махай се оттук! Твоите знания и наставления и на мен ще навредят, ще ми отвориш излишни грижи. Ти върви по онази пътека, а аз ще тръгна по тази. Това че в единия чувал имам пшеница, а в другия пясък, е по-добро от твоята мъдрост, от празната ти и безполезна философия...”

Мисълта е това, което отваря път – пътя, който води към истината. Падишах е този, който е падишах по природа, а не със съкровищата и войската си...