ТРУДНОСТИТЕ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА МОМИЧЕТАТА
Жената беше бедна.
Хвана за ръце двете си дъщери и ги поведе към дома на достопочтената Айше.
Грижата за бедните беше задължение на пророческото семейство. Достопочтената Айше се огледа какво да даде. Успя да намери само една фурма. С тъга, че не може да даде повече, подаде фурмата.
Бедната жена раздели фурмата между дъщерите си.
Нейното майчинско милосърдие впечатли достопочтената Айше. Разказа случилото се на Пратеника.
Пратеникът, мир нему, повели следното за жената, която беше предпочела дъщерите си пред себе си:
“Ако един вярващ – мъж или жена – изпита трудности заради дъщерите си, да знае, че това е благо за него. Защото дъщерите са завеси, които го предпазват от адовия огън.”
Споменавайки единствено момичетата, в това предание на Пратеника се съдържа истината, че възпитаването на момичетата изисква повече грижи отколкото това на момчетата. От гледна точка на психологията трудностите на живота оказват по-силно влияние на тези крехки създания.
При отглеждането на момичетата родителите е възможно да изпитат повече трудности, но Пратеникът благовества тези майките и бащи, които са дали подобаващо възпитание, че дъщерите им ще бъдат причина за спечелването на рая.
ТОВА, КОЕТО ПОХАРЧИШ ЗА ДЕЦАТА СИ, Е ПОДАЯНИЕ (САДАКА)
Умму Селеме се питаше дали, разпределяйки помежду децата си оставеното след смъртта на съпруга й, е сторила благо дело.
Попита Пратеника, а той повели:
“Харчи за децата си. Това, което даваш за тях, се възнаграждава с наградата за подаяние (садака).”
Веднъж Пратеникът разговаряше с другарите си относно подаянието и един от сподвижниците го попита:
“О, Пратенико, имам един динар. За кого да го похарча?”
Пратеникът отговори:
“Похарчи го за себе си!”
Същият човек продължи:
“Имам още един динар, о, Пратенико.”
Пратеникът повели:
“Похарчи го за спътницата в живота ти, за съпругата си!”
Човекът отново запита:
“Имам още един динар, о, Пратенико. За кого да го похарча?”
Пратеникът отговори:
“За детето си...”
ДЕЦА НА РАМЕНЕТЕ
Обичта му беше различна...
Милосърдието му – различно от всяко друго...
Обичаше децата. Толкова много, че удивляваше околните...
Пратеникът обичаше внуците си, както и всички деца. Често ги качваше на раменете си и ги разхождаше. Грижеше се за тях като за цветя и казваше:
“Това са моите босилеци в този свят, които аз целувам и помирисвам.”
Веднъж при Пратеника дойде Ебу Еййуб ел-Енсари. Видя как внуците му си играят пред него.
Ебу Еййуб ел-Енсари с много любов, уважаение и почуда запита:
“О, Пратенико, много ли ги обичаш?”
Пратеникът отговори на обичния си приятел:
“Как да не ги обичам? Това са моите благоуханни босилеци.”
17.02.2010 11:47
