Постинг
16.03.2010 12:49 -
ВЪЗРАСТЕН БАЩА, СИНЪТ МУ И ЕДНО ВРАБЧЕ – ЕДНА ТРОГАТЕЛНА ИСТОРИЯ
Автор: hikma
Категория: Други
Прочетен: 11290 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 16.03.2010 13:08
Прочетен: 11290 Коментари: 21 Гласове:
13
Последна промяна: 16.03.2010 13:08
наистина е трогателно! :)
цитирайама май беше синигерче:)))))
Търпението като висша ценност - благодаря за напомнянето.
цитирайТърпението като висша ценност - благодаря за напомнянето.
dorichela написа:
наистина е трогателно! :)
и поучително, поздрави
razkazvachka написа:
ама май беше синигерче:)))))
:) възможно, клипът, доколкото разбирам е гръцки, ползвах превода на английски, sparrow = врабче... харесвам хората, които забелязват детайлите... поздрави
в същия размер от младото на старото поколение, едва ли щеше да има прогрес.
цитирайкак можа?! при този смях в предишния постинг, сега да плача. стисна ме за гърлото... но трябва да има баланс, нали! благодаря! поздрави! :)
цитирай...не обичам да натъжавам хубавите хора... обещавам следващия постинг да е весел :) поздрави
цитирайда изнамираш такива неща! Благодаря!!!
цитирайтвоето посещение и коментари винаги ме радват... поздрав от сърце
цитирайДетските въпроси - по хиляда на ден от всякакъв вид и калибър... Само да има кой да им отговаря...
А като пораснат, едва им измъкваш по едно-две изречения от устата...
цитирайА като пораснат, едва им измъкваш по едно-две изречения от устата...
но тази подробност не е важна -
сетих се как като тръгнах в първи клас, не можах да запомня името на училището и през пет минути питах майка ми, а тя търпеливо ми го казваше... После се прибрахме и баща ми изгуби търпение на второто ми питане, обясни ми какво означава името и като го разделихме на три части, се оказа лесно за помнене...
понякога не е въпросът в търпението, а в подхода или в играта - грижата има различни измерения - да търпиш човека, или да се сложиш на негово място -
не е толкова просто, като се замислиш
цитирайсетих се как като тръгнах в първи клас, не можах да запомня името на училището и през пет минути питах майка ми, а тя търпеливо ми го казваше... После се прибрахме и баща ми изгуби търпение на второто ми питане, обясни ми какво означава името и като го разделихме на три части, се оказа лесно за помнене...
понякога не е въпросът в търпението, а в подхода или в играта - грижата има различни измерения - да търпиш човека, или да се сложиш на негово място -
не е толкова просто, като се замислиш
Е, значи не само при нас е така. :))
Все пак синът се трогна!
цитирайВсе пак синът се трогна!
razkazvachka написа:
понякога не е въпросът в търпението, а в подхода или в играта - грижата има различни измерения - да търпиш човека, или да се сложиш на негово място
много добра забележка razkazvachka, свикнали сме да гледаме всеки през своята камбанария, да се поставиш на мястото на другия или това е така нар. емпатия, нали така, е по-добрия подход... благодаря, поздрави
hel написа:
Все пак синът се трогна!
трогна се и това е най-важното, сърцето му е все още живо :) хубав ден
lotos16 написа:
Детските въпроси - по хиляда на ден от всякакъв вид и калибър... Само да има кой да им отговаря... А като пораснат, едва им измъкваш по едно-две изречения от устата...
При първото гледане на клипа и аз се почувствах като теб lotos16, гърлото ме стегна. Вкъщи и моите малките започнаха да питат редовно "Какво е това?" :) За моя радост, само по веднъж засега, вчера наченахме шах с 3.5 годишния ми син, успя да им запомни имената на фигурите :))
Сещам се за историята на един изобретател. С детето си обикаляли по плажа и се снимали. Детето попитало защо не могат да ги видят снимките на мига, а трябва да изчакат да се прояви лента, че... и т.н. Бащата се замислил над въпроса и така се родила идеята за полароидните снимки... Децата са любознателни, постоянно задават въпроси... Доколкото си спомням дясното полукълбо (творческото) отговаря за многото въпроси, мисля, че това е от изключително важно значение за развитието на личността на детето...
Поздрави на всички, хубав ден
това клипче и е много показателен пример за заспалото в човека отношение и за любовта, която стопля сърцата и възвръща към живото...
цитирайМного трогателно и всеки може да види нещо лично!
цитирайне може да не се е натъжил от тази история.Все пак е малка истина.
Прегърни ме мамо,дойдох си за малко
само да ти кажа „добър ден”
Дори не звъннах, но ти ме разбираш...
имам семейство - знаеш и...
с детето задачи,домашнии букви редяхме ...
На работа,в къщи,готвя ,пера...
Уморена съм вече...
О, даже забравих не попитах и „как си”,
и имаш ли нужда от нещо сега
А ти ръката ми нежно във скута си слагаш
ти си тук дъще моя”-отронва се само от твойта уста,
и завиваш ме нежно с топла прегръдка
студа на раздялата аз не усещам така.
Трябва да тръгвам ,животът ме дърпа
оставям те,а ти ме гледаш в свойта самота
удавила се във очите ти дълбоки
прегръщам те и тръгвам към...дома
Изпращаш ме до портата с усмивка,
но щом затворя пътната врата
сълзите ти като река ще тръгнат
защото отлитам и... пак си сама
elina71
цитирайПрегърни ме мамо,дойдох си за малко
само да ти кажа „добър ден”
Дори не звъннах, но ти ме разбираш...
имам семейство - знаеш и...
с детето задачи,домашнии букви редяхме ...
На работа,в къщи,готвя ,пера...
Уморена съм вече...
О, даже забравих не попитах и „как си”,
и имаш ли нужда от нещо сега
А ти ръката ми нежно във скута си слагаш
ти си тук дъще моя”-отронва се само от твойта уста,
и завиваш ме нежно с топла прегръдка
студа на раздялата аз не усещам така.
Трябва да тръгвам ,животът ме дърпа
оставям те,а ти ме гледаш в свойта самота
удавила се във очите ти дълбоки
прегръщам те и тръгвам към...дома
Изпращаш ме до портата с усмивка,
но щом затворя пътната врата
сълзите ти като река ще тръгнат
защото отлитам и... пак си сама
elina71
стиха. Отново гърлото ме стегна, но както ти казваш, това е признак че сърцето ни е още живо :)
цитирай
20.
aqualia -
Отново гърлото ме стегна, но както ти казваш, това е признак че сърцето ни е още живо :)
19.03.2010 09:05
19.03.2010 09:05
Събуждане на сърцето!
То е като медитация,
като звънче,
което напомня,
като въпроса :
Кой съм аз?
Като дете, което... пита,
като любов,
която отговаря.
Винаги.
Живо сърце!
Благодаря ти, hikma!
цитирайТо е като медитация,
като звънче,
което напомня,
като въпроса :
Кой съм аз?
Като дете, което... пита,
като любов,
която отговаря.
Винаги.
Живо сърце!
Благодаря ти, hikma!
Сърцата трябва да се прегръщат, за да са живи!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.