Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2010 07:56 - ВСИЧКО, КОЕТО НЕ ИЗЧЕЗВА В ПОСЛЕДНАТА СЕКУНДА, Е ВАЖНО
Автор: hikma Категория: Други   
Прочетен: 3918 Коментари: 11 Гласове:
21

Последна промяна: 19.03.2010 08:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

– Защо го правиш? – обърнах се към Ангела на смъртта. – Защо не искаш да умра? Моля те, кажи ми защо толкова много искаш да живея?

Той не отговори, само се взря в мен с все същия проницателен поглед. За миг видях как очите му се забулват от тъга, сякаш искаше да ми каже много неща, но поради някаква причина не можеше да го направи.

– Дори да можеш да ме разбереш – продължих, – съжалявам, но не мога да твърдя, че аз те разбирам. А това не е ли необходимо условие, за да изградим връзка помежду си?

– Напълно съм съгласен.

– Добре тогава, слушам те. Разкажи ми за себе си.

– Ще ме разбереш ли? – попита Ангелът на смъртта.

– Ще се опитам.

– Добре тогава – каза той и се изправи. – Нека пийнем още чай.

Погледнах към чашите, които бавно се пълнеха с все повече и повече чай. Ангелът на смъртта поде:

– Много бих желал хората да ме разбират и да създам с тях добро приятелство. Но повечето не смеят дори да мислят за мен. И понеже не искат никога да ме видят, мога да отида при тях само в последния им миг. Ала ми се иска да прекарвам повече време с тях, докато все още им остава време да живеят. И да им бъда от полза.

– Какво имаш предвид?

– Особено ме натъжава начинът, по който се чувстват хората, когато наближава времето да се срещнем. В сърцата им виждам единствено “само ако”. Но ако през целия си живот поне малко усещаха присъствието ми, много по-лесно щяха да направят разлика между важните и маловажните неща.

– О, моля те, има ли изобщо в живота нещо важно? И твърдиш, че ме разбираш!

– Всичко, което не изчезва само след миг, е важно.

– Например?

За миг очите му се замъглиха.

– Имало едно време млад принц – поде той. – Бил владетел на богата страна. Живеел във великолепен дворец с изглед към Индийския океан. Бил богат, красив и интелигентен, а освен това бил получил превъзходно образование в областта на точните науки и изкуствата от учители, доведени от четирите краища на света. Бил художник и поет, добър спортист, радвал се на превъзходно здраве. На седемнайсети март, точно в десет часа, двайсет и две минути и четирийсет и три секунди отидох да го взема. Причината за отиването ми бе съсирек, който бе запушил една от сърдечните му артерии. Принцът имаше на свое разположение най-добрите лекари в целия свят, но един малък съсирек се оказа достатъчен, за да ги остави без помощни. В десет часа, двайсет и две минути и четирийсет и две секунди всеки в страната би дал всичко, за да е на мястото на принца, но в четирийсет и третата секунда никой вече не желаеше това. Всичко се промени само за една секунда. Това имам предвид, Омер: всичко, което не изчезва в тази последна секунда, е важно...
image

image

[“Край остров на цветята надеждата е скрита”,
Сердар Юзкан, Издателство“БАРД”
]



Тагове:   разказ,   маловажно,


Гласувай:
21
0



1. aqualia - Всичко, което не изчезва само след миг, е важно.
19.03.2010 08:48
По често трябва да си го припомняме! А какво всъщност не изчезва с Ангела на смъртта?
цитирай
2. hikma - Може би...
19.03.2010 08:58
aqualia написа:
По често трябва да си го припомняме! А какво всъщност не изчезва с Ангела на смъртта?


Може да е различно за всеки човек - някаква следа, която остава след нас – изкуството на твореца; книгите на писателя; музиката на композитора; дръвчетата на градинаря; учениците на просветителите; нашите деца, ако сме съумели добре да ги възпитаме... общо казано - добрите ни дела... Вие какво мислите?
цитирай
3. aqualia - С Ангела на смъртта не изчезва посятото...
19.03.2010 09:10
С Ангела на смъртта не изчезва посятото...
Дано е посято с любов!

Събуждане на сърцето!
То е като медитация,
като звънче,
което напомня,
като въпроса :
Кой съм аз?
Като дете, което... пита,
като любов,
която отговаря.
Винаги.
Живо сърце!

Благодаря ти, hikma!
цитирай
4. tili - Не изчезва обичта на онези,
19.03.2010 09:29
които сме обичали!
Хубав петък, hikma!
цитирай
5. hikma - благодаря tili
19.03.2010 09:34
Хубав петък и уикенд и на теб!
цитирай
6. victoriavselena - четох статия за един човек,
19.03.2010 15:54
който празнува 90-тия си рожден ден, и за него писаха, че през целия си живот е творял бъдеще. Хубаво би било, ако живеем така, че да посрещнем 90-я си РД доволни и удовлетворени от себе си, че сме оставили след себе си бъдеще.
цитирай
7. razkazvachka - винаги остава нещо, което смятаме, че е важно, докато
19.03.2010 18:00
в граничния момент - изведнъж всичко се стопява и като полъх минаваш през едната или през другата врата - но вече си свободен...
цитирай
8. kundalini - понеже съм го срещала:)
19.03.2010 19:57
"Но ако през целия си живот поне малко усещаха присъствието ми, много по-лесно щяха да направят разлика между важните и маловажните неща"
Най-важно е уточнението "през целия си живот", защото човек се променя; когато ме срещна - да промени ме, промени пътя ми; но времето променя хората, понякога отново забравяме за него и затъват в маложавните неща......
Поздрави, Нikma:)
цитирай
9. bven - Ала ми се иска да прекарвам повече време с тях, докато все още им остава време да живеят. И да им бъда от полза
20.03.2010 18:14
Нека обърнем мислите си към Ангелите и им се молим - те само чакат да ни помогнат!
цитирай
10. fracla - Хикма,
20.03.2010 23:23
последвах препоръката ти и се взех книгата. В момента я чета. Благодаря! :)
цитирай
11. angelangel2 - Тази притча...
21.03.2010 17:18
..буди размисли. Благодаря ти за нея.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: hikma
Категория: Други
Прочетен: 952181
Постинги: 262
Коментари: 1535
Гласове: 5413
Архив