Прочетен: 5249 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2010 08:00
– Защо го правиш? – обърнах се към Ангела на смъртта. – Защо не искаш да умра? Моля те, кажи ми защо толкова много искаш да живея?
Той не отговори, само се взря в мен с все същия проницателен поглед. За миг видях как очите му се забулват от тъга, сякаш искаше да ми каже много неща, но поради някаква причина не можеше да го направи.
– Дори да можеш да ме разбереш – продължих, – съжалявам, но не мога да твърдя, че аз те разбирам. А това не е ли необходимо условие, за да изградим връзка помежду си?
– Напълно съм съгласен.
– Добре тогава, слушам те. Разкажи ми за себе си.
– Ще ме разбереш ли? – попита Ангелът на смъртта.
– Ще се опитам.
– Добре тогава – каза той и се изправи. – Нека пийнем още чай.
Погледнах към чашите, които бавно се пълнеха с все повече и повече чай. Ангелът на смъртта поде:
– Много бих желал хората да ме разбират и да създам с тях добро приятелство. Но повечето не смеят дори да мислят за мен. И понеже не искат никога да ме видят, мога да отида при тях само в последния им миг. Ала ми се иска да прекарвам повече време с тях, докато все още им остава време да живеят. И да им бъда от полза.
– Какво имаш предвид?
– Особено ме натъжава начинът, по който се чувстват хората, когато наближава времето да се срещнем. В сърцата им виждам единствено “само ако”. Но ако през целия си живот поне малко усещаха присъствието ми, много по-лесно щяха да направят разлика между важните и маловажните неща.
– О, моля те, има ли изобщо в живота нещо важно? И твърдиш, че ме разбираш!
– Всичко, което не изчезва само след миг, е важно.
– Например?
За миг очите му се замъглиха.
– Имало едно време млад принц – поде той. – Бил владетел на богата страна. Живеел във великолепен дворец с изглед към Индийския океан. Бил богат, красив и интелигентен, а освен това бил получил превъзходно образование в областта на точните науки и изкуствата от учители, доведени от четирите краища на света. Бил художник и поет, добър спортист, радвал се на превъзходно здраве. На седемнайсети март, точно в десет часа, двайсет и две минути и четирийсет и три секунди отидох да го взема. Причината за отиването ми бе съсирек, който бе запушил една от сърдечните му артерии. Принцът имаше на свое разположение най-добрите лекари в целия свят, но един малък съсирек се оказа достатъчен, за да ги остави без помощни. В десет часа, двайсет и две минути и четирийсет и две секунди всеки в страната би дал всичко, за да е на мястото на принца, но в четирийсет и третата секунда никой вече не желаеше това. Всичко се промени само за една секунда. Това имам предвид, Омер: всичко, което не изчезва в тази последна секунда, е важно...
[“Край остров на цветята надеждата е скрита”,
Сердар Юзкан, Издателство“БАРД”]
Може да е различно за всеки човек - някаква следа, която остава след нас – изкуството на твореца; книгите на писателя; музиката на композитора; дръвчетата на градинаря; учениците на просветителите; нашите деца, ако сме съумели добре да ги възпитаме... общо казано - добрите ни дела... Вие какво мислите?
Дано е посято с любов!
Събуждане на сърцето!
То е като медитация,
като звънче,
което напомня,
като въпроса :
Кой съм аз?
Като дете, което... пита,
като любов,
която отговаря.
Винаги.
Живо сърце!
Благодаря ти, hikma!
Хубав петък, hikma!
Най-важно е уточнението "през целия си живот", защото човек се променя; когато ме срещна - да промени ме, промени пътя ми; но времето променя хората, понякога отново забравяме за него и затъват в маложавните неща......
Поздрави, Нikma:)
20.03.2010 18:14
