Прочетен: 8220 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 11.05.2010 16:28
В предишния ми постинг за скулптурната композиция на Шемякин до краката на децата има две книги – това са книги с приказки. Ето една малка статия за ролята на приказките в света на децата...
РОЛЯТА НА ПРИКАЗКАТА В СВЕТА НА ДЕТЕТО
Приказката е приятна за детето, от нея то учи кое е добро и кое – лошо, как трябва да се постъпва и как не бива да се прави. Добре подбраната приказка може да коригира нежелателното поведение на детето или да му помогне да преодолее своите страхове.
Детските приказки са интересни и забавни, малките деца ги обичат не по-малко от игрите. Те грабват детското внимание и въвеждат детето във вълшебен, необикновен свят. Битови или фантастични, приказките се харесват от всички деца. Добре подбраната приказка може да грабне вниманието и на най-палавото дете, то сяда послушно пред разказвача и слуша с любопитство и интерес дълго време. Чудният свят на приказката, в който доброто винаги побеждава злото, създава приятни емоции на детето. Четена много пъти една и съща приказка, вече почти наизустена от детето, продължава да го радва и за пореден път то я слуша с интерес, унесено в нейното приключение. Приказките забавляват детето и в същото време то научава много нови неща. Езикът на приказката е ясен, несложен, разбираем за детето, героите са с ярки образи, интригуващи и събуждащи детското любопитство.
Тук се противопоставят доброто и злото, щедростта и алчността, егоизмът и приятелството, грозното и красивото, смелостта и страхливостта. “Снежанка и седемте джуджета”, “Вълкът и седемте козлета”, “Червената шапчица”, “Пепеляшка” са част от любимите приказки на децата.
Приказките имат важна роля за развитието и възпитанието на малчуганите. Подбраните правилно приказки са добър помощник във възпитанието. Приказките са разбираеми за детето, така то получава информация и лесно я възприема. Те са по-добро средство за възпитание от родителската строгост, забележките и наказанията. Приказката е приятна за детето, от нея то учи кое е добро и кое – лошо, как трябва да се постъпва и как не бива да се прави, то усвоява посланието, без да изпитва вътрешно съпротивление, каквото понякога усеща, когато му се карат и го поучават. Добре подбраната приказка може да коригира нежелателното поведение на детето или да му помогне да преодолее своите страхове. Образите в приказките са ярки и впечатляващи, езикът е интонационно и емоционално украсен, затова те създават определена представа в детското съзнание и остават трайно в него. Без излишна сложност детето се учи на обич, състрадателност, взаимопомощ, справедливост и как да печели приятели. В приказката добрият винаги побеждава, положителният герой е възнаграден за смелостта или добротата си, детето учи, че да си добър е полезно и правилно. Приказките винаги имат щастлив край, децата не харесват приказки, които свършват тъжно. Приказки с вещици и чудовища не бива да се четат на малките деца. Момчетата обичат приказки за храброст, за смели юнаци, докато момичетата предпочитат приказки с добри и красиви принцеси. Не във всички приказки има поука – с някои детето просто се забавлява, но като цяло те развиват детското въображение и обогатяват речника.
Приказките са разбираеми за детето, така то получава информация и лесно я възприема. Те са по-добро средство за възпитание от родителската строгост, забележките и наказанията.
Детето да се включва в разказването на приказки
Ако се постараем детето да е не само пасивен слушател, но понякога и то да се включва в разказването или само да ни разказва, ще му помогнем да развие говорните си способности, така то се учи да разказва, да използва художествени средства при разказването, учи се да се изразява по-пълно и правилно. Когато само ние разказваме или четем, без да искаме приучаваме детето да получава наготово. Когато то се старае да разказва, у него се оформя и развива “словесна работливост”. Важно е детето да изразява собственото мнение – какво му е направило впечатление в приказката, какво му е харесало и какво – не, кой герой му е най-близък и т.н. Много ценна е и приказката за “лека нощ”, детето усеща присъствието на родителя, чува гласа му, то се чувства спокойно и сигурно, връзката родител – дете става по силна.
Хатидже Ибрахим, в. Заман, бр. 15, 2010 г.Бях голяма, когато разбрах, че в любимите ми приказки на Братя Грим и Шарл Перо има страховити моменти и все някой някого изяжда, но може би точно това е моментът, в който съм преодолявала страховете си... Влизането в една приказка е като да се покатериш на стария тъмен таван и да поровиш в тайни неща. В този момент всъщност ние търсим измисления си страх, за да го срещнем и победим.
Приказките - това е една огромна вселена, в която препускаме като деца, осъзнаваме като големи и се скриваме в света им като възрастни.
После майка разказваше на сина ми и той така седеше, без да помръдне, вперил поглед в нея.
Но вече родителите не разказват, може би защото има много книжки с красиви картинки, които могат да бъдат прочетени.
05.09.2010 23:41