Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2010 09:17 - ПОДАРЪК
Автор: hikma Категория: Други   
Прочетен: 9790 Коментари: 16 Гласове:
30

Последна промяна: 18.05.2010 17:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Тичаше по улицата, покрита със сняг, и на всеки срещнат показваше онова, което държеше в ръцете си:

Виж, какво ми даде кака!..

Станах свидетел на тази случка в самото й начало, но все още не разбирах напълно какво се случваше. Едно момиче, което беше излязло от гимназията наблизо, се приближи до него, целунало го по бузата и остави нещо в ръцете му. Детето, което очевидно беше на 5-6 годинки, след като дълго гледа учудено след момичето, се затича с огромна радост, искаше да покаже на всички, може би, едничкия подарък, който някога беше получавало.

Предполагам беше дошъл моят ред, тъй като с усмихнатите си очи се обърна към мен и повтори:

Виж, какво ми даде кака!..

Разтворих с любопитство малките му длани, за да видя голямото съкровище. В порозовелите си от студа ръце държеше снежна топка, която вече се топеше. И то когато цялото то беше затънало в снега, чак до коленете.

Детето с тичане се отдалечи от мен, за да покаже и на други бързо топящото си съкровище.

Попитах собственика на магазина в началото на улицата кое е това дете.

Загуби майка си и баща си при автомобилна катастрофа. Наричат го "Сиракът на махалата" отговори ми той...

* * *

Държа в ръцете си книгата на турския писател Джунейд Суави "Hayatın İзinden" ["Нещата от живота"]. Двеста и седемдесет страници, изпълнени с трогателни разкази. Горният разказ и разказът от предишния ми постинг са от тази книга. Авторът казва, че за някои от разказите се е вдъхновил от собствените си преживявания, а за други – от писмата на своите читатели. Но всички разкази, казва той, са написани в сладката самота на нощта, с много сълзи в очите. Помня, че едно време прочетох книгата на един дъх и сълзи напираха от очите ми след всеки прочетен разказ. Същото стана и сега, докато се опитвах да преведа горния разказ. Представяте ли си, едно сираче се радва на снежната топка, която е получило, докато самото то е до колене в снега... Това ми напомни моето детство и една история, разказана от майка ми. Някаква жена, докато минавала покрай едно сираче, си избърсала носа в ръката си, а сетне уж погалила детето, а всъщност си изтрила ръката в косата му. Детето толкова се зарадвало, че в Съдния ден се застъпило за жената, като твърдяло, че било погалено от жената. Ангелите му обяснили истината, но детето не се отказвало от твърдението си и така на жената й били простени всички прегрешения и тя била приета в Рая.



Гласувай:
30
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. razkazvachka - колко малко е нужно
18.05.2010 10:10
за да направиш някого щастлив...
цитирай
2. tili - Разплака ме, hikma!
18.05.2010 11:11
Никога не знаем как откликва и най-малкият жест в сърцето на другия. И как се приема горе.
цитирай
3. lotos16 - Поучителна история, Хикма!
18.05.2010 11:23
Напомня ми за любимата ми "Пилешка супа за душата".
А моята майка казваше: "На човека не му е нужно много - малко уважение и няколко добри думи."
цитирай
4. hikma - здравей razkazvachka
18.05.2010 12:12
razkazvachka написа:
за да направиш някого щастлив...


за някои е достатъчно съвсем малко, а за някои алчни души и "планините" не са достатъчни... Хубав ден! Благодаря, че ме посети за пореден път...
цитирай
5. hikma - аз също tili
18.05.2010 12:16
tili написа:
Никога не знаем как откликва и най-малкият жест в сърцето на другия. И как се приема горе.


на мен също ми се навлажниха очите, ама се пазех да не видят децата, все пак съм мъж, а мъжете не плачат, така е редно ;) но на теб ти е позволено :) всъщност не сме никак различни, всички носим душа и дирим щастието... Сълзите освобождават, показват ни, че има чувства в нас, затаили дъх, скрити нейде... Хубав ден ти пожелавам и много усмивки!
цитирай
6. elidea - Здравей, hikma!
18.05.2010 12:18
Щастието може да бъде ефирно като снежинка, но може да те връхлети и като снежна лавина...Има един момент в живота, в който разбираш, че щастието живее в теб и тогава вече нищо не ти липсва. Вчера ти ми написа нещо важно за отразяването на нещата от живота. Всеки може да събуди своята поетична душа, но малцина са тези, които могат да предават послания на хората. Точно така си представям един мъдрец - като огледало, в което можеш да прозреш душата си и да видиш пътя си. Благодаря ти Хикма, ти си моят мъдрец!
цитирай
7. hikma - здравей lotos16
18.05.2010 12:19
lotos16 написа:
А моята майка казваше: "На човека не му е нужно много - малко уважение и няколко добри думи."


...уважение и добри думи... заслужава си да се сложат в рамка и да се закачат на най-видно място и в домовете и в офисите ни, колко много по-малко счупени сърца ще има... Благодаря ти за този чудесен коментар, хубав ден!
цитирай
8. iliada - Хубаво ,че не могат да се заснемат помислите на хората
18.05.2010 12:32
-колко ли разочаровани ще има..........................
цитирай
9. hikma - здравей, elidea
18.05.2010 12:33
Днес отново ме изчервяваш, благодаря, че ме посети отново...

Гледа ли филма "Конфуций"? Чоу Юн Фат ми е от любимите герои, това между другото. Това е много хубав филм, изпълнен с мъдрост от началото до края. Впечатляващ е моментът, когато Конфуций казва, че още не е срещнал човек, който цени принципите пред земните блага, а царицата отговаря, че хората може би ще разберат болката на учителя, но малцина ще проумеят същината й.

Идеите, мислите, прозренията, мъдростите са хубави, разбираме ги, но същината е дали ги прилагаме на практика...

Знаеш ли, хората може да си мислят, че мъдрият човек вижда ясно пътя пред себе си, а всъщност самият той твърди, че понякога пътят е много ясен, но повечето пъти самият той не може да види дори и протегнатата си ръка... Май всичко зависи от приемника :) Хубав ден ти пожелавам!
цитирай
10. hikma - докосна ме, iliada
18.05.2010 12:39
iliada написа:
Хубаво, че не могат да се заснемат помислите на хората, колко ли разочаровани ще има...


Колко вярно... Едва ли човек може да се освободи от лошите помисли, но по-важното е да не намират реално изражение, а това ще стане като не им се признава дори секунда живот, има прекалено много хубави неща, които биха могли да ангажират вниманието ни, нали?... Утре обещавам да има весел постинг... :) Хубав ден ти пожелавам, благодаря, че се отби!
цитирай
11. анонимен - Oтприщване!
18.05.2010 13:09
Наистина, колко малко е нужно на все още живата душа, да почувства полъха на милостта. Милостта на една малка снежника, докоснала една изстрадала душа. Може би се питат всички каква е тази милост и можели тя да пребивава в снежинка, а може би трябва да се запитаме у нас каде е ТЯ?
цитирай
12. blagovestie - А Бог пък
18.05.2010 15:10
брои сълзите ни - онези, неегоистичните, извиращите от най-дълбокото, истинските...
цитирай
13. hikma - благодаря, приятели
18.05.2010 16:45
за хубавите коментари, приятна вечер пожелавам на всички ви, на вас и на близките до вас хора!
цитирай
14. moliv67 - всички се нуждаем от прошка
18.05.2010 23:36
сълзите пречистват
цитирай
15. bovari - :)
19.05.2010 23:15
"Представяте ли си, едно сираче се радва на снежната топка, която е получило, докато самото то е до колене в снега... "
Аз друго не си представям. Щастието не е да имаш, а да споделиш.

"Някаква жена, докато минавала покрай едно сираче, си избърсала носа в ръката си, а сетне уж погалила детето, а всъщност си изтрила ръката в косата му...."
Всъщност на жената са й липсвали елементарни хигиенни навици, които са причинили понататъчен нещастен живот:) И не съм съгласна да се набеждават ангелите, че са интриганти:)))
"Нещата от живота" Джунейд Суави!
цитирай
16. ikra - Дано всевишния да ни напътства
14.06.2010 23:08
в извършването на добрини!!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: hikma
Категория: Други
Прочетен: 981908
Постинги: 262
Коментари: 1535
Гласове: 5413
Архив