В болничната стая бяха трима души. Първият беше настанен на леглото до прозореца, вторият – по средата, а третият – до вратата. Човекът по средата беше добродушен и весел човек, с жизнерадостното си говорене забавляваше останалите и се опитваше да им помогне да преодолеят по-лесно болката си.

В една студена зимна нощ болният до прозореца почина. Когато го отнесоха, болният по средата зае неговото място, този до вратата се настани по средата, а на освободното място до вратата се настани нов пациент.

Добродушният човек, който вече беше заел леглото до прозореца, започна да разказва на другите двама онова, което виждаше през прозореца. Описваше парка от другата страна на улицата, огромните дъбове, чуруликащите птици, хората, бързащи за работа, щастливите деца, полята в далечината, пълни с цветя. Неговите разкази успокояваха безпомощните му другари.

След известно време човекът започна да дава имена на минувачите. Пред очите на другите двама оживяваха историите на хората, отиващи сутрин на работа, на продавачите, и на изморените хора, които вечер се прибираха по домовете си. Тягостната болнична атмосфера и безкрайно дългите часове се бяха изпълнили със сладки истории.

Един ден на човека по средата му хрумна една мисъл. Ако нещо се случеше с болния до прозореца, щяха да го преместят на неговото място и тогава щеше да може със собствените си очи да се наслаждава на пъстрия и изпълнен с живот свят от другата страна на прозореца.

Тази мисъл се настани трайно в главата му. Лежеше, разсъждаваше, търсеше начин да я осъществи. Най-накрая се сети. Болният до прозореца често изпадаше в криза. В тези състояния болният сам самичък с усилие се пресягаше за лекарствата си, защото в стаята нямаха помощник.

Една нощ болният до прозореца изпадна в криза, болният по средата се изправи с огромно усилие и бутна лекарството му. Шишенцето падна и се строши на стотици малки парченца.

На следващата сутрин откриха болния до прозореца мъртъв. Когато отнесоха тялото му, болният, който досега лежеше по средата, беше преместен на леглото край прозореца.

Човекът с вълнение погледна навън в очакване на чудния изглед, но остана поразен от това, което видя – на няколко метра по-нататък от прозореца имаше единствено черна стена и нищо друго.

Ако това си го писал ти, трахотно е.

Мечтите, надеждите, фантазиите могат да бъдат изписани на всякаква стена...и тя да изглежда красива, и да е част от свободата. Била съм пред такава стена, но когато се върна в спомена - виждам гълъбите над нея... Невероятна е снимката. Това са хартиените цветя...и много приличат на нас. Благодаря ти, hikma! Най-голямото изкуство, казват, е да можеш да пиеш чай от празна чаша и да усещаш аромата му.

Поздрави!

Невероятен постинг, поздравления,hikma!

Има хора, които заразяват всички около тях с положителната си енергия и умеят да представят и най-"черната стена" като пъстра и цветна картина.Това е особено важно за болните хора, за които имат нужда не само от лекуване на физическата болка, но и имат нужда от надежда и подкрепа.Но за съжаление такива позитивни хора предизвикват и човешката завист.
Наскоро прочитох една мъдра мисъл и искам да я споделя с вас:

"Мракът не се гони с тъмнина, това става единствено със светлина."

Ти имаш способността на светлината, hikma:)!

Поздрави:Хатидже

радвам се много, че разказът ви е харесал, моята заслуга е само преводът от турски, негов автор е отново Джунейд Суави, както и на следващия разказ, който възнамерявам да постна, аз също четох тези разкази с влажни очи, затова и ги споделям, а другата причина я описа най-добре georgibogdanow който каза, че звучат тихо и предоляват ласкаво грубата ни обвивка, за да стигнат до сърцето... Моят фаворит обаче си остава краткия разказ "Подарък", няколко поста по-долу. Хубав ден на всички!

струва ми се, че твоят превод е по-хубав, вероятно другото е било превод от превод! Хубаво е, че го сподели с нас!

Мотивираш ме, aqualia, да продължавам с преводите, тези разкази са с такъв неочакван край и с толкова голям емоционален заряд, че човек не може да си намери място и иска да ги сподели с някого, аз ги споделям с вас... А навремето като започвах блогуването планирах повече постинги за математиката :)))

Взел си правилното решение, мъдростта ни е необходима повече от хляба днес!

Здравейте и от мен! Не мога да ви се нарадвам на коментарите!
Хикма, ако беше избрал математиката, вероятно нямаше да съм с вас. Рядко пиша, но чета редовно разказите ти! Винаги много поучителни и трогващи, наистина достигащи до сърцето.
Поздравления! Приятен ден, изпълнен с радост и усмивки за всички вас!