Прочетен: 7012 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 26.05.2010 08:08
Човекът идваше за първи път в малкото градче, поразходи се из него смутено, накрая се приближи до колата, спряла край пътя и се обърна към момчето, което самотно седеше на задната седалка.
– Не познавам града – каза той. – Търся фурната непосредствено до парка. Казаха ми, че е съвсем наблизо.
Момчето свали стъклото на прозореца до себе си.
– Аз също идвам за първи път, но мисля, че трябва да вървите надясно.
Човекът се учуди, запита откъде знае, след като не познава града.
– Не усещате ли аромата на липовите цветчета? – отговори момчето, усмихвайки се. – Чуруликането на птичките също идва от онази посока.
– Добре, но откъде знаеш, че уханието идва от парка, а не от едно единствено дърво? – учуди се още повече човекът.
– Не е възможно едно единствено дърво да излъчва толкова силно ухание – отговори момчето. – Усеща се и уханието на магнолиите. Ако пък поемете дълбоко въздух, ще усетите аромата на току-що излезлия от фурната хляб.
Човекът присви очи и се загледа в указаната посока, а сетне извади една банкнота от джоба си. Докато благодареше на момчето, забеляза, че то е сляпо, а момчето разбра, че човекът осъзна това, защото гласът на мъжа изведнъж секна.
Момчето се опита да скрие очите си, копнеещи за светлината.
– Преди три години претърпях катастрофа – каза то. – Зрението толкова много ми липсва. Вашите очи са здрави, нали?
– Вече не съм сигурен – отговори човекът. – Но със сигурност знам, че ти виждаш много по-добре от мен.
Прекрасен ден, Hikma!
Здравей, приятелю :))))
26.05.2010 12:03
Снимката е невероятна - две слънца едно срещу друго и цяла вселена светлина!
Поздрави!
Поздрав!:)
странни същества сме човеците, щом копнежът по светлината поражда неудобство в нас.
или по-скоро са странни хората, за които е непознат този копнеж:(