Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2010 09:35 - КРАЙ ОСТРОВ НА ЦВЕТЯТА НАДЕЖДАТА Е СКРИТА
Автор: hikma Категория: Други   
Прочетен: 4290 Коментари: 6 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Тези дни чета един роман на Сердар Юзкан “Край остров на цветята надеждата е скрита”. Преди няколко дена, когато в блога писах, че имам рожден ден и че не се чувствам пораснал, някои от блогоприятелите [покрай блоговете се появяват и нови думи :), tili вчера направи една година блогуване, и в нейния блог срещнах още една нова думичка блогодинка, която също много ми хареса] ми пожелаха да не бързам да пораствам и да съхраня детето в себе си. Какво прекрасно пожелание! Едно от нещата, за които се разказва в романа, е точно това. Какви сме като малки, и какви ставаме, като възрастни. Частта за приятелството, която ще прочете в следващите редове също е трогателна. Струва ми се, че днешно време сме заобиколени повече от колеги, отколкото от истински приятели. Но както се казва в песента на Георги Христов, стигат и двама-трима, но искрени... Пожелавам ви приятно четене!

image

 image

Ангеле мой, може би не ти е приятно, че през цялото време те викам, но обещавам, че ако и този път не дойдеш, никога повече няма да те повикам.

Може би това е последният път, когато говоря с теб, затова искам да ти кажа нещо, което никога досега не съм ти казвал. Искам да ти кажа причината, поради която те викам.

Ангеле мой, викам те, защото Червеноръката възрастна дама каза, че си бил вътре в мен и че това било много важно за мен. Защо ли? Защото ако някой е вътре в теб, това означава, че познава душата ти знае какво обичаш и какво не, кое те прави щастлив и кое тъжен... Ето един пример: ако някой е вътре в мен, още преди да му кажа, ще знае, че любимите ми животни са делфините.

Това е много важно за мен, защото другите деца не знаят какво чувствам. Семейството ми също не го знае.

Всъщност никой не знае какво изпитвам, дори когато им го казвам. Ще ти дам един пример: онзи път, когато ми купуваха обувки... В магазина има стотици обувки. Мама и дядо избират два чифта и ми казват да ги пробвам. Когато и двата чифта ми стават, те питат:

Кои ти харесват повече, Омер?

Очите ми незабавно се стрелват към сините обувки, защото синьото е любимият ми цвят. Защото морето е синьо и ако нося сини обувки, сякаш ще стъпвам по морето. Небето също е синьо и ще се чувствам така, сякаш стъпвам и по него.

Въодушевено посочвам към сините обувки.

Сините! възкликвам.

Мама и дядо се намръщват.

Сините ли? питат, сякаш съм казал нещо грешно. Те бързо ще се изцапат. Да купим черните.

Но нали ми предложихте и сините? възразявам аз.

Черните обувки няма да се цапат толкова казват те.

Тогава защо ме попитахте?

Те ме поглеждат строго, сякаш нарочно съм решил да ги дразня, затова решавам открито да кажа това, което мисля.

Ако купим сините, когато ги обуя, все едно ще вървя по морето.

Те ме поглеждат снизходително, сякаш съм казал нещо много глупаво, обръщат се към продавача и казват:

Ще вземем черните.

Затова не си направих труда да им обясня за ходенето по небето. И така се превърнах в собственик на черни обувки.

Мама и дядо веднага забравиха за случката в магазина и никога не им хрумва, че съм дете, което няма сини обувки. Но всеки път, когато обуя черните обувки, си мисля едно и също: дори и хората, които ме обичат най-много на този свят, не знаят какво изпитвам... Дали си го мисля само когато си сложа обувките? Не, когато говоря с тях или с други възрастни, или с други деца, пак е същото.

Всъщност всички те са мили и добри. Вината не е тяхна те не знаят какво чувствам, защото не са вътре в мен.

Разбираш ли, ангеле мой, затова подскочих от радост в деня, когато Червеноръката възрастна дама ми каза, че си вътре в мен. Но сега... Сега не мога да спра да се питам: ако наистина знаеше всичко това, нямаше ли да дойдеш? Нямаше ли да дойдеш и да ми станеш приятел?

Когато чух, че си вътре в мен, побягнах в кръг като футболист, който току-що е отбелязал гол, защото си помислих, че най-после съм намерил това, което винаги съм търсил приятел.

Защото за мен приятел е някой, който знае какво носиш в себе си. Приятелството означава, че две деца се превръщат в едно дете.

Затова нямам приятел. Има много деца, с които играя, с които говоря и се шегувам, но нямам нито един приятел. За мен приятел е някой, когото искаш да прегръщаш във всяка секунда от деня. А когато две деца се прегръщат, те се превръщат в едно дете.

Това е всичко, ангеле мой. Сега е твой ред. Ако сме приятели, проговори ми, преди слънцето да изгрее утре сутрин.

Ако ли не, сбогом завинаги, ангеле мой...





Тагове:   остров,   Надеждата,


Гласувай:
6



1. tili - Ще го прочета
05.02.2010 10:58
непременно! След Орхан Памук съм фен на турските автори ;-)))
цитирай
2. hikma - Честно да си призная
05.02.2010 11:02
Орхан Памук не ми допада, скучни са ми дългите му обяснения кой на кого бил роднина, и са със много страници, къде толкова време за четене. Аз чета най-вече в градския транспорт, взимам си редовно дозата - по 50 мин, всяка сутрин и вечер :) От Памук единствено "Името ми Червен" така ми допадна...
цитирай
3. fracla - С удоволствие
05.02.2010 15:23
ще си взема книгата и ще я прочета. Харесвам такъв тип творби.
"...най-после съм намерил това, което винаги съм търсил – приятел.
Защото за мен приятел е някой, който знае какво носиш в себе си"
Благодаря за поредната доза мъдрост, hikma!

цитирай
4. hikma - убедих се, че
05.02.2010 17:08
е по-добре да дам пари за книга, която ми е препоръчана от някого, отколкото да разчитам на реклами, и цитати на "специалисти", препоръчващи книгите. Днешно време книгите са скъпи, а се случва, вече често, книгата да не ги заслужава...
цитирай
5. lotos16 - Май и аз ще чета тази книга...
05.02.2010 21:49
И то с молив в ръка, да си подчертавам там, където ми харесва...
цитирай
6. hikma - чудесен метод lotos16
06.02.2010 08:27
подчертаването и аз го прилагам, чуден метод...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: hikma
Категория: Други
Прочетен: 1369635
Постинги: 262
Коментари: 1535
Гласове: 5416
Архив