Кратките истории притчи за Настрадин Ходжа принадлежат към особена школа на суфизма. Макар и да се смята, че в суфизма има толкова школи, колкото и суфии, остроумните притчи, близки по жанр до анекдота, са уникално явление.
Настрадин Ходжа е персонаж, добре известен и обичан в Турция, в Средиземноморието, на Балканите и Закавказието, в Крим и в Индия, в Гърция, от известно време и в Америка. Наричайки го "Ходжа", народът подчертава преди всичко неговата образованост, почтеност, а също, че бил мъдър наставник и учител.
Твърди се, че истинският Настрадин се е родил в Турция, в град Акшехир, през 1206 г., получил е образование в Коня, живял е в Кастамону и е умрял в Акшехир през 1284 или 1285 г.
Настрадин, който представлява сам по себе си истински суфи, често използва особена дервишка техника, състояща се в това, че той играе ролята на местен, непосветен човек (суфите наричат това път на упрека), за да може човек да се отрази в ситуацията като в огледало и да получи нужния урок.
Настрадин Ходжа отхвърля всяко автоматично възприятие, започвайки от убеждението в стабилността на причинно-следствените връзки и завършвайки с възприемането на собственото аз и по този начин подтиква всеки да изучава ситуацията от нула, отричайки целия досегашен опит. Подготовката на ума може да се смята за завършена едва тогава, когато човек разбере, че има неща, които той трябва да научи да прави самостоятелно, без да очаква, че другите ще ги правят вместо него. Чрез всички истории притчи за Настрадин се предава мисълта, че за всичко трябва да се плаща. Да се плати означава да се жертва нещо: покой, пари или обичайния начин да се правят нещата.
Сред народите на Изтока съществува интересна традиция. Този, който произнася името на Настрадин, трябва да разкаже седем истории, а в отговор всеки слушател също трябва да разкаже седем истории. Смята се, че седем настрадиновски истории, изложени в определена последователност, са способни да доведат човек до прозрение и до мигновено постигане на истината.
Ето моите седем настрадиновски истории:
Защо сме дошли на този свят?
Настрадин Ходжа не обръщал внимание на чистотата на своите дрехи. Веднъж един минувач, като видял, че ризата му е мръсна, казал:
– Слушай, Ходжа, да вземеш да си изпереш ризата!
– Но тя нали пак ще се изцапа, не е ли така? – отбелязал, смеейки се, Настрадин.
– А ти отново я изпери!
– Пак ще се изцапа!
– Още веднъж ще я изпереш.
– Помилуй, Господи! Нима сме дошли на този свят ризи да перем?...
Ключът
Веднъж съседът видял, че Настрадин търси нещо, лазейки на колене.
– Какво загуби, Ходжа?
– Ключа си – отговорил Настрадин.
– След няколко минути съседът отново попитал:
– А къде го загуби?
– У дома.
– Тогава защо го търсиш тук?
– Защото тук е по-светло.
Женски мухи
Веднъж Настрадин Ходжа трепел мухи и казал на жена си:
– Убих две женски и две мъжки мухи.
Жената се учудила и попитала:
– Как разбра кои от тях са женски, и кои – мъжки?
– Две от тях бяха кацнали на огледалото – отговорил Настрадин.
От кое място мирише рибата?
Настрадин Ходжа отишъл да си купи риба от пазара, взел от подноса една риба и започнал да я души откъм опашката.
– Ходжа, рибата се мирише откъм главата – отбелязал продавачът.
– Откъм главата тя вече се е вмирисала, но ми е интересно стигнала ли е миризмата до опашката. Именно това проверявам – отговорил Настрадин.
Отговор по същество
Веднъж Настрадин Ходжа работел в градината. Приближил се някакъв юноша.
– Кажете ми къде се намира домът на Настрадин Ходжа? – попитал той.
– Хей онзи отляво – казал Ходжата.
– Скоро юношата се върнал и казал:
– Оказва се, че вие сте Настрадин Ходжа?
– Да, така е.
– Защо не ми казахте по-рано?
– Ти не търсеше мен, а дома ми – отговорил Настрадин.
Защо ме излъга?
По улицата вървяла жена. След нея се повлякъл мъж. Тя завила зад ъгъла, мъжът – също. Тогава жената забавила крачка.
– Какво искате от мен? Защо вървите след мен? – попитала тя, като се обърнала към него.
– Защото те обичам...
– Напразно си заобичал мен. След мен върви сестра ми, тя е сто пъти по-красива от мен. Влюби се в нея!
Мъжът моментално се метнал обратно. Като видял грозотия, той се ядосал и тръгнал да догонва първата жена.
– Ти ме излъга – казал й той.
– Ти също ме излъга. Ако беше влюбен в мен, не би тръгнал при друга жена, даже тя да е сто пъти по-красива – му отговорила тя и продължила пътя си.
Щях да сляза
Настрадин Ходжа паднал от магарето си.
Казал на наобиколилите го хора:
– Аз и без това щях да сляза...
Да, ако беше произнесла името му, щяхме да очакваме твоите 7 истори, ;) и следващите коментатори да внимават :)
30.04.2010 11:49
Наистина притчите на уникалния Ходжа са страхотни, има над какво да се замислим и какво да поправим в нас като поведение и отношение.
Поздрави!- Хатидже
От тук си тафнах тези седем историйки :)))
Веднъж съселяните попитали Настрадин Ходжа, защо не си направи
персонална web страница.
"Всичко е много просто, - отговорил Ходжата, - Когато имам
Благословението на Аллах, нямам Front Page..."
"А когато имаш Front Page?" - го попитали.
"Който има Front Page, не може да има и Благословението на Аллах..." -
отговорил мъдрият Ходжа.
-----------------------------------------------------------
Веднъж по време на вечеря в двореца, Емирът започнал да се възхищава
от Линукс.
"О, команден ред! - казвал той, - о, Истинска многозадачност, о,
Распределен достъп! - само за едно от тези неща бих заменил за Линукс
всичките красавици от моя харем!"
"Но своята жена определено бих я сменил само за Windows 98" -
замислено произнесъл Ходжата.
"Проклет леймър, гамер нешастен! - гневно извикал Емирът, - веднага ми
обясни това!"
"Всичко е много просто - свил рамене Ходжата, - това ще бъде много
справедлива размяна. Жена ми също обожава всякакви глупави украшения,
нищо не върши вкъщи, трудно вдява и постоянно задава идиотски въпроси..."
------------------------------------------------------------------
Веднъж Настрадин Ходжа си сменил джамията. Случайно го срещнал на
пазара моллата на предишната джамия и започнал да го гълчи:
"Ти си мъдър човек, - казал той, - нима мислиш, че от новата джамия
молитвите ти към Аллах ще идват по-добре?"
"Много зависи от провайдера" - усмихнал се Настрадин Ходжа.
-------------------------------------------------------------------
Веднъж съселяните казали на Настрадин Ходжа, че жена му много често
виси в Интернет.
"Това е нагла лъжа! - гордо отговорил Ходжата. - Ако много хойкаше по
чужди страници, то поне веднъж щеше да посети и моята..."
--------------------------------------------------------------------
Веднъж, когато Настрадин Ходжа бил молла, хората поискали от него да
се помоли, за да прати Аллах дъжд за по-добър урожай. Ходжата напразно
се молил, но дъжд все нямало. Накрая хората започнали да говорят, че
молитвите на новия молла не достигат до Аллах.
"Моите молитви прекрасно достигат до Аллах, - не издържал веднъж
Настрадин Ходжа, - просто, очевидно, на небесата имат проблеми с
кодировката..."
-----------------------------------------------------------------
Веднъж един алчен богаташ попитал Настрадин Ходжа за себе си, дали ще
попадне в рая.
"Само в един случай! - отрязал Ходжата, - Ако преизподнята в този
момент е "UNDER CONSTRUCTION"!!!
-------------------------------------------------------------
Веднъж, узнавайки, че Настрадин Ходжа е истински мъдрец, към него от
целия окръг се стекли ученици, странстващи дервиши и просто любопитни хора.
"Какво да правя, Учителю? Понякога ми се струва, че а-ха и ще стигна
до Бог, - попитал го един млад ученик, - но в най-отговорния момент
Той ми се изплъзва!"
"Ако искаш да имаш добра Връзка с Него - бръкни се за наета линия" -
отговорил Ходжата.
Последната история и на мен ми е най-любимата :) Такива сме си хората, като не успеем, търсим извинение. Винаги при някаква конфузна ситуация съм разказвал тази история, и винаги обстановката се е разведрявала :)))
30.04.2010 20:19
Понякога да платиш означава и да умреш, ама пак има смисъл - за другия живот, когато ще се преродиш ще бъдеш научен. Хората може да не сме справедливи, но природата е съвършена и хармонична-сигурно има отплата.:(
Много свежи са разказаните истории:)
Благодаря за споделеното настроение, Hikma.
26.10.2010 20:54
26.10.2010 20:57
03.12.2011 15:43