КОГАТО ДЕТЕТО ПЛАЧЕ

“Плаче... Детето плаче.”

Плачещи деца, майки с плачещи сърца, коити се опитват да успокоят рожбите си.”

Усилия и търпение... Понякога напразни... Детето плаче.

Тревожност... Да не би някой да се обезпокои... Съседите... Често майката получава отрицателна оценка:

“Не може да успокои едно дете. Каква неотговорна майка!”

Обвинявани и погрешно разбирани майки...

Но има някой, който разбира, неразбраната от другите майка. Не я обвинява. Не я тревожи, казвайки: “Успокой го веднага!”, а напротив – благовества я:

“Ако една майка прояви търпение докато детето й се успокои, Аллах ще я дари с благата си в Рая.”

Насърчава се повече търпението у майката, отколкото бързото постигане на тишина. Защото ако плачът не е породен от някакъв проблем, значи е проява на детско своеволие. А своеволно плачещото дете, опитващо се да постигне нещо, ще пракрати плачи си единствено, когато самото то пожелае.

Тук, Пратеникът, препоръчвайки най-важния елемент във възпитанието – търпението, и то в неприятна за майката ситуация, обръща внимание и на един важен момент във възпитанието – колкото повече внимание се обръща на дете, плачещо от своеволие, толкова повече нараства неговия плач. С времето сълзите се превръщат в силно оръжие за постигане на желанията му.

Проявата на търпение поражда ситуация, която не се харесва на своенравните деца. Дете, което плаче от своеволие, безпомощно се успокоява пред търпението на майка си...