Прочетен: 12841 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 18.05.2010 17:22
Тичаше по улицата, покрита със сняг, и на всеки срещнат показваше онова, което държеше в ръцете си:
– Виж, какво ми даде кака!..
Станах свидетел на тази случка в самото й начало, но все още не разбирах напълно какво се случваше. Едно момиче, което беше излязло от гимназията наблизо, се приближи до него, целунало го по бузата и остави нещо в ръцете му. Детето, което очевидно беше на 5-6 годинки, след като дълго гледа учудено след момичето, се затича с огромна радост, искаше да покаже на всички, може би, едничкия подарък, който някога беше получавало.
Предполагам беше дошъл моят ред, тъй като с усмихнатите си очи се обърна към мен и повтори:
– Виж, какво ми даде кака!..
Разтворих с любопитство малките му длани, за да видя голямото съкровище. В порозовелите си от студа ръце държеше снежна топка, която вече се топеше. И то когато цялото то беше затънало в снега, чак до коленете.
Детето с тичане се отдалечи от мен, за да покаже и на други бързо топящото си съкровище.
Попитах собственика на магазина в началото на улицата кое е това дете.
– Загуби майка си и баща си при автомобилна катастрофа. Наричат го "Сиракът на махалата" – отговори ми той...
* * *
Държа в ръцете си книгата на турския писател Джунейд Суави "Hayatın İзinden" ["Нещата от живота"]. Двеста и седемдесет страници, изпълнени с трогателни разкази. Горният разказ и разказът от предишния ми постинг са от тази книга. Авторът казва, че за някои от разказите се е вдъхновил от собствените си преживявания, а за други – от писмата на своите читатели. Но всички разкази, казва той, са написани в сладката самота на нощта, с много сълзи в очите. Помня, че едно време прочетох книгата на един дъх и сълзи напираха от очите ми след всеки прочетен разказ. Същото стана и сега, докато се опитвах да преведа горния разказ. Представяте ли си, едно сираче се радва на снежната топка, която е получило, докато самото то е до колене в снега... Това ми напомни моето детство и една история, разказана от майка ми. Някаква жена, докато минавала покрай едно сираче, си избърсала носа в ръката си, а сетне уж погалила детето, а всъщност си изтрила ръката в косата му. Детето толкова се зарадвало, че в Съдния ден се застъпило за жената, като твърдяло, че било погалено от жената. Ангелите му обяснили истината, но детето не се отказвало от твърдението си и така на жената й били простени всички прегрешения и тя била приета в Рая.А моята майка казваше: "На човека не му е нужно много - малко уважение и няколко добри думи."
за някои е достатъчно съвсем малко, а за някои алчни души и "планините" не са достатъчни... Хубав ден! Благодаря, че ме посети за пореден път...
на мен също ми се навлажниха очите, ама се пазех да не видят децата, все пак съм мъж, а мъжете не плачат, така е редно ;) но на теб ти е позволено :) всъщност не сме никак различни, всички носим душа и дирим щастието... Сълзите освобождават, показват ни, че има чувства в нас, затаили дъх, скрити нейде... Хубав ден ти пожелавам и много усмивки!
...уважение и добри думи... заслужава си да се сложат в рамка и да се закачат на най-видно място и в домовете и в офисите ни, колко много по-малко счупени сърца ще има... Благодаря ти за този чудесен коментар, хубав ден!
Гледа ли филма "Конфуций"? Чоу Юн Фат ми е от любимите герои, това между другото. Това е много хубав филм, изпълнен с мъдрост от началото до края. Впечатляващ е моментът, когато Конфуций казва, че още не е срещнал човек, който цени принципите пред земните блага, а царицата отговаря, че хората може би ще разберат болката на учителя, но малцина ще проумеят същината й.
Идеите, мислите, прозренията, мъдростите са хубави, разбираме ги, но същината е дали ги прилагаме на практика...
Знаеш ли, хората може да си мислят, че мъдрият човек вижда ясно пътя пред себе си, а всъщност самият той твърди, че понякога пътят е много ясен, но повечето пъти самият той не може да види дори и протегнатата си ръка... Май всичко зависи от приемника :) Хубав ден ти пожелавам!
Колко вярно... Едва ли човек може да се освободи от лошите помисли, но по-важното е да не намират реално изражение, а това ще стане като не им се признава дори секунда живот, има прекалено много хубави неща, които биха могли да ангажират вниманието ни, нали?... Утре обещавам да има весел постинг... :) Хубав ден ти пожелавам, благодаря, че се отби!
18.05.2010 13:09
Аз друго не си представям. Щастието не е да имаш, а да споделиш.
"Някаква жена, докато минавала покрай едно сираче, си избърсала носа в ръката си, а сетне уж погалила детето, а всъщност си изтрила ръката в косата му...."
Всъщност на жената са й липсвали елементарни хигиенни навици, които са причинили понататъчен нещастен живот:) И не съм съгласна да се набеждават ангелите, че са интриганти:)))
"Нещата от живота" Джунейд Суави!