...Попитах Шамс дали не се притеснява, задето никой не го разбира и оценява. Едвам сдържах опасенията си и му посочих, че напоследък си е създал много врагове.
Шамс ме погледна неразбиращо, сякаш нямаше и представа какво му говоря.
– Но аз нямам врагове – сви той рамене. – Който обича Бога, може да има критици и дори съперници, но не и врагове.
– Да, но ти се караш с хората – възразих аз.
Шамс настръхна.
– Не се карам с тях, карам се със себелюбието им. Друго е. – Сетне добави тихо: – Едно от четирийсетте правила гласи: Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четирийсет дни и четирийсет нощи говори и си мисли за този човек хубави неща. В края на четирийсетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.
– Но хората говорят какво ли не за теб. Дори твърдят, че щом двама души се обичат толкова силно, между тях би трябвало да има неизразимо грешна връзка – възразих аз с глас, който накрая заглъхна.
След като го чу, Шамс ме хвана за ръката и се усмихна, както винаги така, че да ми вдъхне спокойствие. После ми разказа една история:
Двама мъже пътували от град на град. Отишли при поток, който бил придошъл от проливните дъждове. Тъкмо да се прехвърлят през него, когато забелязали, че наблизо стои млада красива жена, която се нуждае от помощ. Един от мъжете завчас отишъл при нея. Вдигнал я на ръце и я пренесъл през потока. После я оставил на другия бряг, махнал й с ръка за довиждане и заедно с другия мъж тръгнал нататък. Вторият пътешественик продължил да върви необичайно мълчалив и нацупен и не отговарял на въпросите на приятеля си. Мръщил се така няколко часа, но накрая не издържал да мълчи и попитал:
– Защо докосна онази жена? Ами ако те беше съблазнила? Мъжете и жените не бива да се докосват така!
Първият мъж отвърнал спокойно:
– Аз, приятелю, пренесох жената през потока и я оставих на другия бряг. А ти продължаваш да я носиш и досега.
– Някои хора са такива – допълни Шамс. – Носят върху плещите си собствените си страхове и предубеждения и бремето им ги смазва...
Из “Любов” на Елиф Шафак31.08.2010 09:46
Това е книга,която те кара да се връщаш към нея отново и отново,за да преоткриваш нови мъдрости!
Лошите помисли на един човек са голямо бреме,което той носи в сърцето си и не може да повярва,че има хора,които не са като него и виждат света по съвсем различен начин и търсят винаги доброто в другия!
Успешна нова седмица!:)-Хатидже
(виж един хубав разказ със същото послание при tomich, ако имаш време и желание).
Едно от 40-те правила..., мъдро и прекрасно!...
А бремето и страховете сами си ги създаваме, разбира се... Тази притча за двамата мъже съм я чела и в дзен притчи... Само че, там бяха двама монаси... И още тогава много ме впечатли и съм я запомнила...
Благодаря ти за хубавия постинг!...
